“Шестоднев” – Йоан Екзарх

“Шестоднев” е едно от най-значителните произведения в старобългарската литература – по обем, съдържание, идеи. През Средновековието традицията играе голяма роля. Смята се, че е по-добре да се цитира утвърден писател или да се заеме от неговите творби, отколкото да се говори от “своя ум”. За създаването на “Шестоднев” има значение не само традицията (в съчиняването на шестодневи Византия има вече дългогодишен опит), но и това, че се заема фактически материал, свързан с постиженията на тогавашната наука. “Шестоднев” на Йоан Екзарх има следната постройка: пролог и шест слова. Всяко слово разказва за един ден на Бога. Още в увода авторът посочва изворите си. Те са: “Шестоднев” на Василий Велики, Йоан Златоуст и други, които “всеки от нас някога е прочел”. За тези “други” научаваме от заглавието на първото слово, което всъщност е заглавие на целия труд: “Шестоднев” от Йоан Презвитер и Екзарх, написан според Василий, Йоан Севериан (епископ Гавалски) и философа Аристотел”… “Шестоднев” е посветен на княз Симеон, към когото авторът в пролога се обръща. Той го представя като книголюбец, който заради книголюбието си заслужава похвала, както заслужава възхищение изобщо четенето: “Какво по-красиво, какво по-сладко за любещите Бога, които жадуват за вечен живот, от това никога в мисълта си да не отстъпват от Бога и винаги да си спомнят за неговите добри творения? Също и ти, славни княже, христолюбиви Симеоне, непрекъснато изучаващ неговите заповеди и творения и искаш с тях да се красиш и славиш… И ако онези, които се насищат с пиене и ядене, биват румени и сияещи, и весели, то колко повече онзи, който се храни с мислите на Божиите дела, като ги съзерцава и се краси с тях…” Писателят смята, че всеки ще бъде много радостен, като разбере за кого е създаден светът – за човека, за неговата радост и полза. По-нататък той се възхищава от природата, от целесъобразието й, от богатството й и подчертава основната идея на творбата, която по-нататък ще изказва многократно по различни начини – за величието на Бога, за неговата премъдрост. Йоан се чуди на чудесата на природата, но веднага бърза да добави: “Но аз ще се осмеля да кажа, че това чудо не е никакво чудо. Което на Бога е угодно да прави, на това ние не трябва да се чудим, но повече да го хвалим и славим.” В края на пролога Йоан сочи начина, по който е използвал изворите си. Той подчертава, че ги е съчетавал и че е привнесъл нещо от себе си. Своя влог обаче авторът подценява. Фигуративно той представя изграждането на книгата като изграждането на един дворец. Строителят отива при богатите и от тях получава “от един мрамор, от други тухли”. С измоленото ще издигне стените и ще постеле пода с мрамор. Ако за покрива не му достига материал, ще изплете покрив от пръти и ще го покрие със слама. От пръти ще изплете и вратите. “Така беден и нашият ум, та нямайки нищо в своя дом, от чуждото състави тези слова. От своя собствен беден дом аз прибавих думи, които са подобни на слама и лесина.” В Библията разказът за шестте дни на Сътворението е пределно кратък, а в Шестодневите – обширен. Така обширен е той и у българския автор. Говорейки за сътворението на небесните светила, за растителния и животинския свят, за човека, Йоан дава многобройни природонаучни сведения, запознава читателя с разнообразието на природата. Така с факти и анализи той показва величието на Твореца. Заедно с това авторът отхвърля езически схващания за природата, като спори с езическите философи, привежда още идеи на евреите и еретиците. Отделни антични схващания – на Аристотел например и други – той приема. Чрез цитатите от древни автори и критиката им Йоан, от една страна, дава познания за античността, а от друга – внушава на читателя християнската идеология. Така с основната идея на произведението и с критиката на противохристиянски учения той се изявява като богослов, съдействащ за утвърждаването на християнството. С изобилието от факти се проявява като учен, който образова читателя, поднася му утвърдени знания или авторитетни мнения. Целият този материал писателят организира много оригинално. На места той използва ораторската реч – служи си с обръщения, с въпроси, с възклицания. На други разказва какво е видял, какво са му разказвали други и какво е прочел. Някои от данните са много любопитни. Често с фактите (реални или фантастични) той прави изводи за човека, поучава го как да постъпва, укорява го. Тогава влиза в ролята на наставник, проповедник, който възпитава читателя и слушателя в нравствено отношение. Да се представи тук “Шестоднев” цялостно, слово по слово, е невъзможно. Затова ще се спра само на едно слово, което има специфичен предмет – животинския свят, но маниерът на изложение е същият, както и в другите глави. Това е словото за петия ден. Тук Йоан Екзарх говори за водните и сухоземните животни, за птиците. Той класифицира водните – едни снасят яйца, други раждат живи малките си. Някои намират храна само във водата, други като тюлените, крокодилите, хипопотамите живеят “двояко”, т.е. хранят се както във водата, така и на сушата. Много внимание авторът отделя на рибите и на други морски животни. Различава ги по големина, по начин на живеене (едни на стада, други поединично), по място на живеене, по размножаване, по хранене. Занимателен е разказът за рака, завършващ с поучение за хората: “Ракът обича твърде много месото на стридите, но му е трудно да ги лови, защото обвивката им е твърда черупка, та по този начини не може да им вреди. Затова, когато ги забележи да се препичат на тихо място, разтваряйки срещу слънцето своите черупки, той ги издебва тайно, взема камъче и го хвърля между черупките и така не им позволява да се свият и затворят. Това, което ракът не може да направи със сила, той постига с хитрост. Така че злобата съществува и между тези, които са неразумни и безсловесни.” Ако някои качества на водните животни водят до аналогия с отрицателни качества на хората, то други черти според описанията са достойни за подражание. Той се възхищава на това как Бог е устроил рибите да бъдат единни в преселението си от море на море, как се движат като реки заедно, как в живота си знаят своите територии и не отнемат чужда територия. На спазването на Божиите закони от тяхна страна трябва да се подражава, както и на вечното им движение. “Рибата прекосява толкова морски ширини, за да намери онова, което й е потребно. А какво ще кажеш ти, който живееш в леност? Леността е начало на всеки порок!” Интересни неща и поучения открива читателят и в частта за сухоземните животни. Те според автора се отличават от рибите по това, че имат памет, че сетивата им са по-развити и могат да проявяват разум… И добавя: “Отбягвай разнодумните философи, които не се срамуват да казват, че нашите души не се различават по нищо от тези на кучетата. Те твърдят, че самите те някога са били жени, и дървета, и морски риби.” Йоан Екзарх е отделил много редове и за птиците. Той ги смята за вид, който стои между водните и сухоземните. Намира някакво родство между рибите и птиците, т.е. между “летящите” и “плуващите”, защото както рибите плуват във водата, така може да се види при птиците “как те по същия начин плуват във въздуха”. Авторът се възхищава от реда на пчелите, които живеят като в държава, имат си царица и й се подчиняват”, хвали жеравите, които живеят в съгласие. И пак в спор – било с евреите, било с еретиците, и отново поучение за поведението на човека в един раздвижен стил. От многото примери ето още един, отнасящ се за щъркелите: “Разумът на щъркелите пък се доближава почти до разума на словесните същества. Всички те пристигат по едно време в тези места и пак в едно определено време отлитат. При това ги съпровождат нашите врани, които, както аз мисля, не само ги придружават, но и прогонват другите враждебни на тях птици… Кой им е наложил тези закони – да ги обичат и да ги съпровождат като гости? Кой ли властелин ги е заплашил с наказание, та никой не се отлъчва от ятото? Чуйте вие, които сте негостоприемни и скъперници и които затваряте вратите си и не давате подслон на никого през зимната нощ! А грижата и закрилата на остарелите щъркели (от страна на по-младите) би била достатъчна за нашите деца, които, ако само бяха пожелали да видят, повече биха обикнали баща си и майка си… Щъркелите застават в кръг около своя баща, когато поради старост му изпада перушината, като го покриват със собствените си крила, за да го топлят. Те му донасят храна и му помагат, доколкото могат, като го вдигат от двете страни с крилата си, го пренасят. Оттук идва поговорката дето навсякъде добрите дела се наричат “щъркелова благодарност”. В края на словото Йоан Екзарх тълкува някои библейски изрази и като богослов разговаря с опонентите си. Той иска да заговори за човека, но се въздържа и оставя темата за шестото слово. И така, цялото шесто слово е посветено на човека, тъй като той е създаден последен. Тук авторът говори за душата и за разума на човека, за неговата “свободна воля”, която го отличава от животните, за човешкото тяло. В тази глава читателят се среща с първата анатомия на български. Описани са различните части на човешкото тяло, изложени са някои вярвания за човешкото лице. Бог е дал знаци по лицето (видове очи, разположение на веждите и т.н.), които показват нрава на човека, както природните знамения предсказват времето. Тази последна глава от труда започва с един оригинален момент, който е отражение на видяното от самия писател. Това е описание на Преслав и на облеклото на княза и болярите. Описанието е кратко, но то е единственият автентичен документ за времето (началото на Х в.), затова има голяма историческа стойност. То има и литературно внушение. Неслучайно е поставено в началото на словото, в което ще се говори за човека като висше Божие създание. Като че ли авторът иска да каже: ето какво може човекът, ето каква красота е създал, ето какво имаме ние българите! “Шестоднев” на Йоан Екзарх не остава само в границите на своята родина. Още в края на Х век и през по-късните векове той намира разпространение в Сърбия, Русия, Румъния. Самият Йоан Екзарх е канонизиран от българската църква – може би заради заслугите му за църквата и религията или като писател, а може би заради всичко това заедно!

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

six − one =