“Шестоднев” – Йоан Екзарх

„Шестоднев” от Йоан Екзарх е съчинение, посветено на сътворението на света. В духа на средновековното мислене, то дава отговори на вечните въпроси, вълнуващи човека: Как е създаден светът? Как са се появили звездите и планетите? Какво представляват небесните тела? Как са произлезли расенията и птиците? Защо са различни? Как се е появил човекът? Каква е неговата роля? За пръв път в нашата култура се дават сведения за зодийте, почерпани от съчиненията на византииските писатели Йоан Дамаскин и Василий Велики. Според християнските представи Бог е единствен създател на света и благодарение на единния промисъл, всички негови елементи са в хармония.Следвайки това общоприето християнско схващане, Екзарх внушава идеята, че тъкмо способността да твори от нищото, е основната разлика между Бога и човека. Тоест човекът твори, „като заема материал и образец от Божието творение”. Задачата на „Шестоднев” е да разтълкува библейския разказ, да изясни и осмисли юдейско-християнското схващане за сътворението на света и човека. Разказът от първа глава на книгата Битие, е превърнат от средновековните писатели от библейско учение в християнска философия. Така „Шестоднев” утвърждава християнския възглед за света в българската култура и е предназначен за образования кръг на Симеон, както и за новосъздаващото се българско духовенство. Творбата е поделена на шест философски беседи и съдържа пространно въведение, посветено на Симеон. Авторът посочва, че тя не е изцяло оригинално произведение, а съдържа изводи от трудовете на средновековните византийски мислители – Йоан Филопон, Йоан Златоуст, Севериан Гавалски и „Шестоднев” на Василий Велики. В първото слово Йоан Екзарх разяснява как светлината е отделена от изначалния мрак и как Бог сътворява материята от нищото, а след това изгражда земята и небето. Земята е преставена като неподвижна материя, център на Вселената, около койти са структурирани останалите небесни тела. Второто слово показва сътворяването на водите и небето. В трета беседа е посочено как са обазувани реките и моретата и как с отдръпването на водата от определени места се създава сушата. В тази част е представена и появата на растенията. Следващото слово показва възникването на небесните светила – Слънцето и Луната. В петото слово – пораждането на животинските видове, а в шестото-Човекът. Йоан Екзарх представя човека като разумна одухотворена сила, която може да осмисли останалите елементи на света, което пък го прави най-съвършенното Божие творение. Установена е йерархична зависимост и хармонично съответствие на отделните части в света, съпоставен с умален образ на микрокосмоса, в който властва човекът. Според Йоан Екзарх нищо в Божието творение не е неразумно или излишно. Колкото и странно да звучат днес в „Шестоднев” отговорите, които Йоан Екзарх дава на вечните въпроси, те ни връщат прелестта на един въображаем, но хармоничен, разумен и прекрасен свят.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

2 × 3 =