Шеста песен.Светът на войната и светът на мира в „Илиада”

В Пета и в първа част на Шеста песен се описват подвизите на ахейския герой Диомед.Положението на троянците е критично.Един от братята на Хектор, който има пророческа дарба, му дава съвет да се върне в града и да накара жените да умилостивят с дарове и молитви богиня Атина, за да престане да помага на Диомед. С оттеглянето си в Троя Хектор се среща първо с група тревожни троянски жени, после майка си и една от сестрите си, след това с Парис и Елена, накрая с Андромаха и Астинианкс.Чрез тази поредица от срещи поетът очертава символично всички социални групи, с които е обвързан героят.Композицията на епизодите изгражда усещането за реда, в който тези социални групи са включени една до друга.Движението е отвън навътре, от по-общи към по-интимни връзки: политическа общност (съгражданки) => семейна общност (майка,сестра,брат,снаха) брачна общност (съпруга,дете).Хектор се бие в интерес на всички тях,въпреки че носи най-пряка отговорност за съпругата и сина си. Тази поредица ясно говори за това каква картина на човешкия живот се изгражда в епоса – това е картината на живота на общността,в която всеки е включен и извън която няма житейска опора и житейска кауза. Вниманието на разказвача е фокусирано върху Хектор, но художествената тъкан на текста подсказва, че той не се схваща като самостоен индивид,изолиран от живота и съдбата на колектива. Човекът е интегриран в различни групи, обвързан с по-близки и по далечни връзки.Цялото му съществуване протича в рамките на това социално пространство със свои правила и йерархии. Друга забележителна особеност на сюжетостроението в Шеста песен е, че единственият мъж, с когото Хектор се среща е Парис.Сякаш всички сили на троянците са хвърлени в битката и в света на мира са останали само жените.По този начин малодушното поведение на Парис е силно подчертано – в момент, когато съдбата на родината е поставена на карта, когато цялата общност солидарно се включва в отбраната, мястото на боеца е на бойното поле.Присъствието на Парис в този обезлюден от мъжете град изглежда особено неестествено и неуместно.Сюжетно то е мотивирано с това, че героят е потиснат от надмощието на Менелай в двубоя в Трета песен и търси утеха и укритие от присмех и укор в дома си. Но и там негодуванието на Елена.След упреците на Хектор обаче Парис се амбицира за нови дела и песента завършва със сдобряване двамата братя и отправяне на бой. Сцената, в която участват Парис и Елена, този път заедно, доразвива образите на героите с поредица от значещите детайли.Хектор заварва брат си в женската стая да изпробва оръжията си.Както мястото така и самото действие контрастират с поведението на останалите троянски бойци, които са на бойното поле и се сражават с оръжие на ръка. В същото време елена се намира на подобаващо си място и е заета с подобаващи занимания.Още по-силно дестинацията между двамата съпрузи е подчертана чрез речта на героинята.Тя веднага предлага гостоприемството на уважавания девер, а към съпруга си отправя думи на укор и подкана към действие.Успехът или неуспехът на един герой в състезанието за престиж в общността като цяло рефлектира и върху отношенията с близките му.В Омировия героичен свят не съществува рязка граница между принципите и ценностите, валидни в публичната и в частната сфера. Текстът задълбочава внушенията си чрез контраста между двете сцени – срещата на Хектор с Парис и елена и срещата му с Андромаха.При последната среща символичното значение на мястото на действие се усложнява.Докато пребиваването на Парис в женската стая е лесно тълкуване с оглед на вече очертания образ,отсъствието на Андромаха от къщи е изненадващо и озадачаващо.Оказва се,че тя е тръгнала да търси своя съпруг в същото време,когато той се отправя към нея.Физическото придвижване е пространственост на двамата и в контраст със статичността на другата двойка съпрузи.Освен това те и двамата спонтанно проявяват активност,докато сцената с Парис и елена само тя и то напразно, се опитва да наруши тази статичност, но не се за да приближи съпруга си към себе си, а за да го отдалечи.От двамата само Парис се намира на необичайно място като и Хектор, и Андромаха,макар и за кратко,напускат обичайните си места.Всичко това изплита сложното послание на майсторски композирани епизоди. Хектор напуска сферата на войната, за да се срещне с Андромаха, а тя напуска своята сфера-сфера на дома за да зърне съпруга си.Но след кратката близост двамата отново ще се разделят, за да се върнат всеки към своему място.Естествения ход на живота включва мир и война и налага всекиму определена роля, но в крайна сметка светът на мира и войната са несъвместими.Срещата става при Скейсите порти, на границата между тези два свята,граници,която любовта и личните копнежи не могат да преодолеят. Сцената на прощаването е прочувствена и трогателна, без да стига до сантименталност.Любовта и близостта на двамата съпрузи, взаимната им загриженост и споделена обич към детето са универсални отношения и емоции, присъщи на съкровения свят на всеки човек.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

1 + 16 =