Чудото в “Занемелите камбани”

Основновоположният идейно-повествователлен аспект в разказа е чудотосъс занемяването иновото позвъняване на църковните камбани. Разгърнат върху основата на противопоставяне между изключителното и обикновеното, между тържествено-празничното и делничното, разказът поставя важния проблем за служенето пред бога. Заглавието ориентира към средата и атмосферат, в която протича действието и загатваза изключителността като особеноважна в събитийния план. Образът на сладкогласните камбани се налага като ключов в средата на празнично настроение, натоварен е със значения,съизмерващи и доближаващи човека до бога. В мотивите за личностното поведение на игумена ясно се различава превес на материално-показното над духовно-божественото, акцентира се върху зримия реди чистота. Надделява предметния реднад сакралния. Образът на игумена представя съсредоточеността на вътрешната конфликтност от една страна- доброта и божествена себепосветеност, от друга- преобърнати иподменени философски и екзистенциални ценности. Същността на конфликта е сблъсъкамежду два типа отношение към божественото- на игумена,носител на материалното, и на измамената и отчаяна жена, символ на съкровеннатаинтимна връзка с бога. Сред свещенното спокойствие на храма една срещу друга стоят жената с болното детенце иБогородица с младенецав иконовите им очертания. Създава се усеяането, че изографисаният образ на божествената майка е огледално изображение на страдащото и безумно отчаяно човешко същество. Безмълвието на камбаните е чудо, знак свишен, но и мащабна оповестеност на фундаменталната истиназа силата на чистото човешко духовно общуване. В разказа успешно е проектирана и вплетена основната библейска символика. Внесената от женатакал всякаш е знак за акта на самото човешко сътворение. Скромният дар препраща към новозаветния текстза материалната еквивалентност на вярата. Измиването на ръцете в темата за Пилат Понтийски- сред прогонването на непознатата от храма и отстраняването на иглата-дарениедо чудодейната икона:”старецът си уши ръцете”. Името на игумена (Йоаким) в библията е бащата на Богородица. Антиномията чист-нечиствъзпроизвежда значения, които достигат до всеки един от разказите в сборника. В разказа е даден шанс за възстановяване на нарушената хармонияи за проглеждане за истинските житейски стойности. В разказа „Занемелите камбани” се търси отговор на вечния въпрос как трябва да живее човека, за да не погазва законите и йерархията;кое е богоугодно и кое- свято. Господ реагира именно срежу неосмислената човешка подреденост. В своето преклонение пред йерархичния свят, отец Йоаким се дразни от нарушилата порядъка жена ине може да различи спонтанното,искренно отношение към бога от помпозната набожност. Затова всички разкази от сборника „Под манастирската лоза”са свързани от общата идея за същността на морала. С много обич към човека Елин Пелин съгражда един благославящ бог- една възвишена небесна фигура, която подкрепя човека в неговата естественост и спонтанност. Вдъхновението на Елин Пелин идва от това, което е разбрал зачовека през целия си живот- не аскетизмът стои в основата на богопочитанието, а любовта, съпричастието и топлината между хората.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

eighteen + 13 =