ЧОВЕШКОТО МИЛОСЪРДИЕ И ДУХОВНА ЩЕДРОСТ В РАЗКАЗА “СЕРАФИМ”

І.ТВОРЧЕСКА ИСТОРИЯ – публикуван през 1934г.във в.”Зора”, а през 1935 г. включен в сборника “Женско сърце”. Заглавието насочва към идеята за възстановената Божия стправедливост на земята . Серафим означава “горящ ангел”, най-високиятот деветте ангелски чина. ІІ.СЮЖЕТ И КОМПОЗИЦИЯ –циклична композиция, разграничаваща две гледни точки – на егоизма и алтруизма: -експозиция – запознава читателя с новодошлия Серафим, видян през погледа на кафеджията Еню, поставя акцент върху палтото; -І разговор, в който Еню съветва Серафим да си купи палто – завръзка – появата на Павлина, чиято молба раздвижва съзнанието и реакциите на героите -жестът на Серафим -ІІ разговор между героите , в който Еню е удивен от глупостта на Сераафим, съди го, но и проглежда за непозната му досега житейска логика, вменяваща върховенството на нравствения дълг към ближния. ІІІ.ПРОБЛЕМИ 1.Съизмерването на две житейски позиции – на алтруизма и на егоизма – постигнато чрез опозицията между двамата герои, изповядващи различни житейски линии – на практицизма, на разумното пазене на своето и на вярата в Бога и милосърдието. Двамата герои са противопоставени още при разпознаването . Еню наблюдава приближаващия Серафим, вижда в него чужденеца, дрипавия сиромах, , чудака /”посред лято…. цървули”/ През погледа на Еню Серафим е одърпан и непривлекателен, “като таласъм”, “като плашило”, очите миу са замъглени “като у пияниците”, нарича го “изпаднал германец”. Обсебен от материалното, Еню няма сетива за вътрешната истинската човешка същност на Серафим. За него е видима само външната му неугледност, дрипавото му палто /”оръфано, разнищено, навред продупчено, навред кърпено”/ става повод да го съди и укорява. Докато погледът на Серафим е замъглен за външния свят, но е обърнат към други стойности. Той гледа на света с други очи, приема смирено и дори шеговито съдбата си на “птичка божия”. Появмата на Павлина и нейната човешка болка раздвижва съзнанието на двамата герои. До скованото от сметки сърце на Еню не стига молбата за помощ, не го трогва нито злочестината й, нито обръщението “кръстник” му напомня за родството, осветено от вярата. Напротив, той озлобено отстоява своето право на отказ: “Нямам, нямам!”, проитопоставяйки разумно своите загуби /“И на мене ми умря една телица”/, не е способен да приеме чуждото нещастие, да го постави над своето. Докато Серафим , без да види жената, без да я познава, чува в нейния глас човешката мъка и това е достатъчно, за да стори простичкия великодушен жест – да помогне на изпадналия в беда, да постави чуждата нужда над своята. 2.Измеренията на християнската нравственост – странният герой, носещ ангелско име, е свидетелство за един свят на човешка близост, на вяра в доброто, на братска любов към ближния /началата на християнската нравственост/. Той е противопоставен на света на отчуждението и невярата. Серафим е въплъщение на християнското светоусещане /надява се в отвъдния свят да получи дар за отдаденото в земния живот/. Негвата постъпка е непонятна за Еню, който аргументира с житейски практицизъм доводите си – иде зима, Серафим има нужда от палто, неразумно е да дава парите си на непозната. Но Серафим носи упование в божественото правосъдие /”Когато господ на нея и тя на мене”/ Неговото “неразумно” добротворство, предизвикало удивлението на кафеджията, е онзи извисяващ миг на духовно проглеждане /”прехапа устните си”/. Еню проглежда за доброто, за духовната щедрост, за милосърдието. Това е мисията на странника Серафим, чието име е ясен знак за нея – да донесе на земята Божията правда, огъня на милосърдието. Чистотата на милосърдния жест, направен с детска наивност, е призвана да измие Енювия грях, да преобърне скованото му от егоизма сърце към човещината и безкористната доброта. Символиката в името му /Еню – закрилник/ носи пожелателен смисъл за възстановена хармония и земно щастие. Двамата герои се разделят, Серафим поема своя път окрилен от вярата в Божията справедливост /”То там, на оня свят, туй палто може да ми помогне. Може пък може пък да ми дадат ново палто, златно…”/, а Еню се връща в кафенето си, просветлен и облагороден от сърдечната доброта на чудака. V.ПОЕТИКА . -няма пряка авторова намеса -удължена експозиция -символика на имената.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

2 × five =