Човек и добре да живее, умира и друг се ражда – есе

Животът ни се подчинява на строго определени закони. Една грешна стъпка, завой наляво, вместо надясно – и изградената личност, която преди миг си представлявал, с целите, амбициите, мечтите, вече я няма. От теб е останала обвивката. Според соц.”религията” със смъртта приключва всичко. Човек и добре да живее пак умира и друг се ражда. Тезата на тленността и преходността на човешкото битие. Човекът трудно приема с разума си значението на отминалото и на ставащото. Какво остава – да ги приветства с облекчение и да почувства радост от избавлението, както всъщност би трябвало. Човекът се примирява с истината едва когато я осъзнае разумно, преживее я емоционално и я превърне в основание на своята дейност, т. е. когато я приложи практически. Мнозина отказват въобще да видят реалността, други я деформират до неузнаваемост, за да се примирят с нея, а трети я приемат угнетени. Това е причината повечето хора компенсаторно и мъчително да преследват виновници, да привиждат заговори или в краен случай да търсят компромиси. Стремежът към вечността. Освен че не са прегърнали истината за миналото и настоящето си и най-вероятно точно заради това, хората никога не са готови да прозрат смисъла в бъдещето. Ние сме по средата на незавършеността – не сме се разделили с миналото, не сме изпълнили дълга си в настоящето. Когато усилията за преобразувания не са монолитни, когато в тях не участват с желание членовете на обществото, когато не са общ стремеж, когато не са най-висша обществена мяра за добро, те остават напразни, остават само на думи. Нещо по-лошо, промените и развитието се възприемат като ставащи насила, като някаква външна принуда, като нещо неприето, несподелено и неосмислено от обществото. А всичко това ни деморализира. Всеки човек се ориентира за социалния смисъл на своя живот след като обществото породи вътрешния си стремеж и се устреми към своята цел. В българското общество дълги години за съжаление не се долавя вътрешен стремеж, не се вижда цел, които едновременно да променят и да движат напред. Общество без ориентири не е способно да посочи смисъла на живота на своите граждани. А индивидите тне бива да забравят сентенцията на Омуртаг. Защото всичко е преходно. Остава само направеното от човека сега.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

three × 3 =