Човек и Бог в “Моята молитва” на Ботев

Христо Ботев е творец, който живее и твори в епохата на борбата за освобождение. Поетът е роден на 25 декември 1847 година. Ботев учи последователно в Карлово и Калофер. Той е автор на 22 стихотворения, от които 16 са включени в стихосбирката му “Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова”. Христо Ботев не се възприема като поет, а като революционер. Именно поради тази причина неговите стихотворения обхващат теми, свързани с майката, либето, борбата, саможертвата, робството. Първото Ботево стихотворение е “Майце си”, което е публикувано във вестник “Гайда”. Едно от най-интригуващите му стихотворения е “Моята молитва”. Стихотворението “Моята молитва” на Христо Ботев представя Бога на другите, Бога на Аза и молитвата на лирическия Аз. В него двата Бога се противопоставят помежду си и лирическият аз отхвърля Бога на другите за това, че е оставил човекът да бъде роб и за това, че на него му се кланят калугери и попове. Стихотворението “Моята молитва” се състои от три части. В първата част Ботев описва Бога на другите. Лирическият Аз отхвърля този Бог, защото според него Богът не трябва да е в небесата, а да е в сърцето и душата на човека: Не ти що си в небесата, А ти, що си в мене, боже – Мен в сърцето и душата… В стихотворението Богът на другите е представен като Бог, на който му се кланят попове, калугери, скотове: Не ти, комуто му се кланят Калугери и попове И комуто свещи палят Православните скотове; Той е Богът на хората, които се интересуват от материалното. Лирическият Аз го упреква за това, че е създал “от кал мъжът и жената”, а пък е оставил човека да живее в робство. Този Бог на другите учи хората да живеят в примирение и им дава напразни надежди. Според Ботев той е Богът на лъжците, той е този идол на “глупците” и на “човешките душмани”. След като Ботев представя Бога на другите той изобразява Бога на Аза. Той е Бог на лирическия герой. Според Ботев Богът на Аза е Бог на разума, защитник на робите: А ти, боже, на разумът, Защитник на робите… Този Бог е предпочитаният, защото той се намира в сърцето и душата на човека. Богът на Аза е този, който ще вдъхне на всекиго любов за свобода срещу душманите на народа: Вдъхни секиму, о, боже! Любов жива за свобода- Да се бори кой как може С душманите на народа. В стихотворението “Моята молитва” на Христо Ботев двата Бога – на другите и на Аза са в пълна противоположност. Тъй като единият е Бог на материалното, а другият – на разума. Стихотворението завършва с молитвата на героя. Тя се изразява в това, че лирическият герой иска подкрепата на Бога, за да въстане заедно с роба срещу поробителите и душманите на народа: Подкрепи и мен ръката, Та кога въстане робът, В редовете на борбата Да си найда и аз гробът! Лирическия герой се моли да бъде чут неговият глас, а да не “премини тихо като през пустиня”. Пустинята е символ на изпитанията, на които е подложен героят. Стихотворението “Моята молитва” представя два Бога – Бога на другите и Бога на Аза, като те са пълна противоположност един на друг. Христо Ботев изказва своята молитва, която е молитва за подкрепа.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

19 − seven =