Човекът като център във вселената според Йоан Екзарховия “Шестоднев”

Времето през което управлява цар Симеон (893- 927) отдавна е характеризирано като “Златен век” на средновековната българска държава и на средновековната българска култура. Симеоновият “Златен век” на българската култура е резултат от отприщването на българския народностен дух след въвеждане на българската държава в кръга на християнските народи. Без никакво съмнение именно в рамките на религията през Средните векове е реализирано всякакъв вид знание; в рамките на религията и под формата на ереси е закрепено цялото антично знание. В религиозната поезия и проза се откриват елементите на античната метрика и начин на писане. Църковният автор от ІХ и Х в. се запознава не само с възгледите на античните философи; техните схващания той усвоява и посредством четене и изучаване творчеството на предшестващите го християнски автори като Св. Василий Велики, Св. Григорий Богослов, Св. Йоан Дамаскин и др. Представителите на Охридско- Преславската книжовна школа разкриват неизчерпаем запас от културно- творческа енергия. Към този кръг от писатели в периода на “Златния век” на българската култура принадлежи и Йоан Екзарх. За него липсват биографични данни. Това дава основание на изследователите да правят предположения за произхода му и за неговото образование. Безспорен трябва да се смята фактът, че Йоан Екзарх е един от създателите на старобългарската литература, в която се откриват чертите на бързия подем на мисловната дейност на българите в края на ІХ и началото на Х в. У Йоан Екзарх преходът от писане “с черти и резки” е голям. Този факт сам по себе си говори за засилено културно развитие сред българското общество. Може да се предполага, че той е придобил образованието си в известната по онова време Магнаурска школа в Цариград. В Българската държава след покръстването и особено след учредяването на българската църква, са отворени школи, в които отначало преподаватели са изпратените от Константинополския патриарх духовници гърци, а след това тяхното място е заето от духовници българи. Йоан Екзарх е един от тях. Той съзнава високото място и значение на преподаваното от него знание и отговорността, която носи този, който го преподава или прави достъпно чрез преводи от гръцки език. Това знание се състояло във вярното разкриване и предаване истините на християнската вяра. Старобългарският автор има задължението не само да популяризира християнското вероучение и християнската нравственост; той трябва и да ги защитава. Затова Йоан Екзарх тълкува и разяснява. Йоан Екзарх не само превежда и компилира от чужди произведения, но внася и свои мисли и наблюдения. Известно е, че пише не само богословски и натурфилософски трудове, но и се изявява като автор на слова. По своята форма те трябва да се отнесът към тържествената ораторска проза, дори и да не носят черти на поучителна реторика. Негови слова са: 1. “Слово за възнесение” от Йоан Презвитер и екзарх Български 180 г. по- късно в славистичната наука няма единство относно броя на словата на Йоан Екзарх – приписват му се различен брой, които варират от 2 до 12. 2. “Похвала на Йоан Богослов” от “Йоан Екзарх Български” 3. “Слово за Сретение” от “Йоан презвитер Екзарх” 4. “Слово за Рождество Христово” от “Йоан Екзарх” 5. “Слово за Преображение” от “Йоан презвитер” 6. “Слово за Богоявление” от ”Йоан презвитер” 7. “Слово за Пасха” от “Йоан презвитер” Фигурата на Йоан Екзарх като преводач и писател – компилатор е била твърде авторитетна не само за неговите съвременици, но и за следващите поколения православни славянски книжовници. По различни причини му се приписват значителен брой оригинални и преводни творби като: 1. Съчинения, приписвани на Йоан Екзарх в средновековна славянска ръкописна традиция: “За осемте части на речта” (“Граматика” на Йоан Дамаскин в превод на Йоан Екзарх) превод на “Диалектика” (“Философски глави” на Йоан Дамаскин) Тълковно евангелие и пролог (предговор) към него “Състав” 2. Съчинения, приписвани на Йоан Екзарх от изследователите слависти: Симеонов “Изборник” Сборник “Златоуст” Предговор към сборника “Златоуст” “Житие на Йоан Златоуст” “За буквите” на Черноризец Храбър македонски кирилски лист 3. Слова: “Слово за Успение Богородично” “Слово за Благосвещението на Йоаким и Анна” “Слово (второ) за Рождество Христово” “Слово да не желаем да бъдем погребвани в светите църкви” Знае се, че през Средновековието понятието за авторство много често се заменя с понятието за личен авторитет. Авторското име става по – скоро символ, отколкото реалност, и бързо обраства с нови произведения. Такъв авторитет несъмнено е притежавал и Йоан Екзарх. През ІХ в. сред българите липсва традиция в науката и в литературата, но е налице жива и действена любов към знанието. Искрата на народната просвета на собствен език е подхвърлена от Византия с единствената цел да запази завинаги под своя опека целия български народ. В България знанието се превръща в средство за народностна самоизява. В своя културен разцвет българската държава много бързо се изравнява с многовековна Византия, черпейки от нейната културна съкровищница. През ІХ в. българският владетелски двор е населен с мъдреци. Под негова закрила работят в Охрид – Климент, в Преслав – Наум, Епископ Константин, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх. Самият български цар Симеон пише стихове и произнася църковни проповеди. Преслав започва да се сравнява с Константинопол. През ІХ-Х век в България християнският светоглед замества езическите представи за света и човека. Тази промяна е бавна и трудна и за нейното осъществяване важна роля изиграват съчиненията на Йоан Екзарх – “Небеса” и “Шестоднев”, снабдени с авторски предисловия, които разкриват историята на възникването на двете книги. Създаването на “Шестоднев”, т. е. написването на шест слова, обединени в едно цяло от шестодневния разказ за творението, на основата на съществуващите вече в гръцката църковна литература такива произведения, говори за две неща: първо, че обстановката, която е заставила Св. Василий Велики, Св. Севериан Гавалски и др. да се занимаят с тези въпроси, в най- общи черти е налице в края на ІХ и първата половина на Х в. и в българската държава. И второ, в тази обстановка има и нещо ново, поради което Йоан Екзарх не превежда един от споменатите църковни автори, писали ”Шестоднев”, а съставя ново произведение. ”Шестоднев” има конкретна насоченост. Целта на авторът е да защити православното християнско учение и да обори и отрече онези насоки във философията и естествознанието, които внасят разединение в християнската религиозна философия. Йоан Екзарх изпуска не малко от своите първообразци, тъй като те нямат пряко отношение към поставената задача. Неговият труд днес се разглежда като енциклопедия на дотогавашното знание. В него намира място схващането на античните гръцки автори за битието изобщо. Това тяхно схващане е свързано с християнското разбиране по този въпрос. Съдържанието на ”Шестоднев” дава ясна представа за взаимоотношението между християнството и предхождащата го антична философия. Йоан Екзарх започва да пише и да превежда по настояване на монаха Докс, който според собственото признание на Екзарх му казал: “Каква друга работа имат свещениците освен учението? Като си поел тази служба ти си длъжен да вършиш това.” Става ясно, че основно задължение на свещениците в българската държава през Средните векове е да сеят просвета, и второ, че самият Йоан Екзарх е духовно лице. Че в средновековната българска държава хората на просветата са духовни лица, е факт, който не подлежи на съмнение. В това отношение България се различава от Византия , където, особено след Х в., се забелязва известно диференциране на научното от религиозното знание и където просветни дейци излизат и из средата на светските лица. При изясняването на въпроса за мястото на екзарха в църковната йерархия през Средните векове са изказани няколко мнения: • Екзархът е “посланик или легат на патриарсите, които му препоръчват да разрешава църковни съмнения, да следи за реда, определен от църковните правила” (П. Шафарик, Ю. Трифонов). • Екзархът е “църковен строител на българската земя” (Ем. Георгиев). • Йоан е бил “екзарх” при българския архиепископ в гр. Преслав и заемал в църковната администрация второ място след архиепископа ( П. Динеков, Б. Ст. Ангелов, Кр. Станчев). • Екзарси преди всичко се наричат духовните чинове, които се намират при архиереите и са изпращани да изпълняват някои важни поръчки. • Според някои изследователи Йоан Екзарх е имал задължението да следи живота на монашеството и на духовенството в Преславската област. Тази власт му позволява да се грижи и за развитието на книжнината в манастирите. • Според Иван Дуйчев и Икономова Йоан Екзарх бил игумен на някой от големите манастири край столицата Велики Преслав, а титлата “екзарх” ще означава, че той е придворен писател, или ръководител на книжовно средище в края на ІХ – началото на Х век. • Екзархът през ІХ- Х в. не само наблюдава дали в поверената му черковна област се изпълняват наредбите, но и учи на християнско благочестие, на християнски морал, разяснява християнските догми. • Йоан Екзарх е бил “столичен областен епископ “екзарх”… пръв помощник на княза, ръководител на книжовното и културното дело в Преслав”. • Според Кую Куев има три периода на еволюция в употребата на титлата “екзарх”: през ІV –V и ХІV –ХV в. “екзарх” означава пръв епископ или архиепископ, а през втория (ХІ –ХІІІ в.) –титлата се носи от сравнително низши църковни администратори (такива могат да бъдат игумени, или периодевти, т. е. обходници /инспектори, ревизори/). Ученият приема второто значение и допуска, че именно в качеството си на периодевт Йоан Екзарх е превел “Богословие” на Йоан Дамаскин –труд, който разяснява основните положения на християнската вяра. Посочените мнения, колкото си противоречат едно на друго, толкова се и допълват. Сам Йоан Екзарх не говори в какво се изразява дейността на екзарха. Йоан Екзарх Български е един от продуктивните и способни книжовници от края на ІХ и първата половина на Х в. Неговите съчинения искрят от величие, от знание, което изравнява младата българска култура с културата на Византия. Той отлично познава това, върху което пише и говори. Йоан Екзарх е писател проповедник, но и философ. При съставянето на своите слова, които могат да бъдат наречени трактати по отделни въпроси на християнската догматика и нравственост, той черпи с пълни шепи от съкровищницата на византийското знание, за да го даде на своя народ с единствената цел да бъде изравнен по мъдрост с ромеите. При съставянето на отделните произведения и при превеждането от гръцки език той е срещал не малко трудности в намирането на лексикални съответствия в неутвърдената още българска фразеология. С тези трудности той се среща не затова, че не е бил “оригинален” автор. Компилативността през Средните векове е утвърден метод на писане. Бидейки един от първите измежду първите български книжовници, Йоан Екзарх не е могъл да излезе извън рамките на този метод на работа. При Йоан Екзарх заимстваната от друг автор мисъл не остава чужда на логиката на произведението. Вплетена в неговата тъкан тя звучи като добре обмислена авторова концепция. Творчеството на Йоан Екзарх, както и на останалите старобългарски автори, е запазено в не по- малък брой преписи от различни епохи и различни редакции. В значителен брой преписи е запазен и ”Шестоднев”. Известни са около 60 преписа от различни епохи. За съжаление досега не е известен нито един препис на това произведение в старобългарска редакция, поради което е трудно да се каже на какво писмо то е било написано- глаголическо или кирилско. Всички запазени преписи на това Йоан Екзархово произведение са в старобългарска и в руска редакция. Най- старият известен досега в науката препис на ”Шестоднев” е т. нар. Хилендарски препис от 1263 г., написан върху пергамент. Всички останали преписи са по- късни и текстуално зависими от този първи препис. ”Шестоднев” на Йоан Екзарх е предназначен за среда, в която въпросите на “съвременното” знание са познати. Затова той пише и говори, без да дава допълнителни пояснения кой е Аристотел или кой е Платон, къде се намира реката Истър или морето Евксински понт. При назоваването на географските обекти Йоан Екзарх използва техните антични названия и в редки случаи названията им, станали известни по- късно. Неговият географски кръгозор в някои отношения надхвърля границата на това, което е било известно през Античността. Реката Инд той не поставя като граница, зад която не съществува нищо друго на изток, но нейното споменаване означава, че тя е била известна на географите. На запад се говори за Пиринейските планини, от които се смятало, че извира р. Истър, но те също не са западната граница на познатия свят. На автора е известно и морето, което е зад Херкулесовите стълбове. Говори се също за Рипейските планини, които се намирали отвъд Скитските планини. Географската карта, както може да бъде наречена според данните на Йоан- Екзарховия ”Шестоднев”, обхваща район, който се покрива с територията на днешна Европа и Азия. Южната и северната граница, макар и неясно предадени, обхващат голяма част от Африканския континент, а на север тя достига зад Каспийско море. Да се говори с езика на Йоан Екзарх е твърде трудно поради това, че не е открит ръкопис на ”Шестоднев”, който да възхожда от времето на появата на самото произведение. Най- старият засега препис, Хилендарският, предлага някои особености, които говорят за известен архаизъм, използването на гръцки думи, нечленуване на думи по гръцки образец и пр. При разглеждането на въпроси за езика на старобългарските автори е необходимо да се има предвид обстоятелството, че именно през втората половина на ІХ в. и началото на Х в. се утвърждават граматическите категории в българския език. В лексикално отношение този език не е беден. В ”Шестоднев” на Йоан Екзарх се открояват два момента: на използване на гръцката лексика и момент на семантическо натоварване на старобългарски думи, при което се получава многозначност. С гръцки думи авторът си служи при изброяването на различните животни, насекоми и хвъркати. Така например бръмбарът при него е кантарос, ракът- каркина и т.н. Езикът следва промените в общественото развитие. Като отразява съвременното, той се стреми и към запазване на придобитото от по- преди. Книжовният език в българската държава, който е едновременно и говорим език, и език на богослужението, се развива по- бавно и следователно задържа за по- дълго време лексикалното си богатство, а в значителна степен и фонетичния и фонетикосинтактическия си строеж. Поради това различието между текстовете от старобългарския период, т. е. от ІХ и Х в., и тези от началото на среднобългарския период не е много голямо. В ”Шестоднев” Йоан Екзарх описва сътворяването на света (макрокосмоса) и на човека (микрокосмоса) в съответствие с християнската идеология, основавайки се на Битие от Свещеното писание. В ”Шестоднев” Йоан Екзарх описва сътворяването на света Разсъждава върху отделни въпроси, влиза в спор с античните мислители и езичниците, като доказва истинността на библейското слово. В пролога се откриват основните идеи, които в шестте слова авторът развива по- подробно: например за начина, по който твори Бог. Познанието за света е свързано с представата за неговия Творец. В ”Шестоднев” на много места се срещат сравнения между качествата на Бога и човека и по този начин се дава представа за иначе непознаваемото Божество. Чрез тези сравнения се постига и познание за самия човек като творение на Бога. ”Шестоднев” се предхожда от авторски пролог, от чието начало се разбира, че съчинението е посветено на владетеля – христолюбец княз Симеон: “Какво по- красиво, по-сладко за любящите Бога, които жадуват за вечен живот, от това никога в мисълта си да не отстъпват от Бога и винаги да си спомнят за неговите добри творения. Също и ти, господарю мой, славни княже, христолюбиви Симеоне, непрекъснато изучаващ неговите заповеди и творения, и искащ с тях да се красиш и славиш.” След обръщението към княза идва ред на интересно сравнение, което свързва обръщението със същинската част на пролога: “И ако онези, които се насищат с ядене и пиене, биват румени и сиящи, и весели, то колко повече този, който се храни с мисли за Божиите дела, като ги съзерцава и се краси с тях, би желал и други да ги видят и да ги обикнат… И как няма да се радват, след като са разбрали за кого небето е украсено със слънце и звезди; за кого земята е обкичена с растения, дървета и цветя и увенчана с планини; за кого морето и реките, и всичките води са изпълнени с риби; за кого е приготвен раят и царството небесно”. Сравнението, прерастващо в химнична възхвала на мирозданието, демонстрира неизмиримо по- висшата духовна мощ на християнската идея пред античната идея за физическо съвършенство. Опирайки се върху труда на Теодорит Кирски “За лекуването на езическите болести”, Йоан Екзарх поставя проблема за творчеството, който по- нататък ще присъства както пряко, така и опосредствено в цялото съчинение. За своята съзидателна дейност Бог не се нуждае от никаква помощ, докато човешките занаяти и изкуства са зависими едни от други: “Защото Бог твори не като човеците, които зидат или строят кораби, или като медникарите, или златарите, или тъкачите, или други занаятчии, които вземат готов материал и от него правят предмети по готови образци. При това необходимите съдове и сечива заемат един от друг… Това, което за занаятчията са предметите и инструментите, и времето, работата, и умението, и усърдието- за Бога това е волята”. В пролога към ”Шестоднев” Йоан Екзарх успява да постигне истинска поетична апология на християнската антропоцентрична концепция за природата и човека. По- нататък Екзарх продължава да обглежда всемира със същия вдъхновено – патетичен взор, като находчиво редува гледните точки на удивения от съвършенството на света довчерашен езичник и на знаещия християнски апологет: “Чудя се аз, как не се свършва въздухът, след като го дишат непрекъснато толкова човеци и толкова безсловесни същества. През него преминават толкова слънчеви лъчи и те преминават през него толкова нагрети. Същото правят луната и звездите. Чудо на чудесата! Но аз ще се осмеля да кажа, че това чудо не е никакво чудо. Което на Бога е угодно да прави, на това ние не трябва да се чудим, но повече да го хвалим и славим”. В края на пролога Екзарх се обръща за втори път към владетеля, посвещавайки му своя труд и споделяйки изворите, от които взаимства за неговото написване. Книжовникът отправя пожелание към княз Симеон: “Ако господарят е склонен към него /Йоан Екзарх/, ще приеме всичко това като негов труд”. По такъв начин упоменаването на владетеля в началото и края на пролога образува своеобразна художествена рамка, в която Йоан Екзарх рисува с ярки багри картината на света като съвършено творение на Божията воля. В първо слово се създава обобщена представа за генезиса на света и за вложения промисъл в него от Твореца. Словото започва с първите думи от първата книга на Стария завет “В началото Бог сътвори небето и земята”. В края на словото Йоан Екзарх се обръща към великия творец Бог да освети сърцето на големия христолюбец Симеон и на неговите приближени и поданици, за да познаят, доколкото това е възможно за човека, мъдростта и порядъка на Творението и да следват заповедите на Твореца. В словото за втория ден се дават подробни сведения за четирите елемента, от които според древните представи се състои светът: въздух, огън, вода, земя; говори се за времето като категория, която отчита промяната в нещата. Времето е представено и в неговите реални измерения- ден и нощ, седмица, година. Йоан Екзарх интерпретира петия стих от първата глава на книгата Битие: ”Биде вечер, биде утро – ден един”. Особено интересно е мнението за вечността: Такова прочее свойството на вечността- да се връща сама в себе си, да няма край, а да се върти в кръг. От второто слово средновековният читател научава за различните схващания за формата на земята. Авторът се присъединява към мнението, че тя … тя /земята/ по природа не се клати в никаква посока, нито пък се навежда, нито се отклонява, тъй като лежи в средата. И ние приемаме това мнение, защото е по- известно и допринася повече за славата на твореца Бога. Създава се представа, че земята е изградена от две половини, т. е. че тя е обла, като всяка от тях се състои от по шест зодиакални кръга. Представата за света в това слово присъства и чрез географските познания за реките и за образуването на дъжда и снега. Обяснението на природните явления на практика показва несъстоятелността на езическото им обожествяване. Така средновековният читател научава за физичните процеси, които се извършват в природата, и по този начин невидимото за неговите очи става видимо за неговия разум. В третото слово Йоан Екзарх описва появата на сушата и морето. Средновековният човек опознава качествата на четирите стихии и научава как всяка от тях притежава и допълнителни характеристики, като му се обяснява защо това е така. Йоан Екзарх разказва подробно как са възникнали растенията. Спира се основно на две от тях – пшеницата и лозата, защото те имат особена символика в християнската религия и практическо приложение в църковните ритуали. От пшеницата се приготвя ритуалният хляб, който символизира тялото на Христос, а от лозата се прави вино, което в християнското богослужение символизира кръвта на Христос. Авторът представя многообразието на растителния свят и неговата целесъобразност: Нищо от това, което съществува, не е създадено напразно. То или служи за храна на добитъка, или пък е създадено за лек на самите нас, за помощ против някаква болест. Всяко нещо, което Йоан Екзарх описва, е подложено на осмисляне, демонстриращо възможността на човека да разсъждава: Чия мисъл може да прозре всичко това? Как човешкият ум наистина може да изследва всичко това, както и да разбере свойствата на всяко нещо, чрез които то се различава от другото, да разграничи ясно скритите причини и да ги обясни докрай? Тази невероятна способност на човека поражда и голямото възхищение на Йоан Екзарх, което се отнася и към Бога Творец. В четвърто слово Йоан Екзарх запознава средновековния българин със сътворяването на небесните тела- слънцето и луната. Във връзка с това той дава много подробни и интересни сведения за движението на небесните тела, за разстоянието между тях и за големината им. Тук авторът разкрива макрокосмоса, като свързва всичко това с християнския светоглед. Читателят научава за различните знаци на небесните тела, които могат да се видят от човека и да се използват в неговото всекидневие. В това слово се правят календарни изчисления, описва се как са разпределени зодиите и четирите годишни времена. Предлага се сравнение между хората и звездите, което показва по- голямата важност на човека пред небесните тела. По този начин Йоан Екзарх подчертава хегемонната роля, която Бог е отредил на човека, и онези качества, които всъщност му дават това надмощие. Познанието на човека включва и обяснението на родствените прилики: Човекът пък, който е несравнимо по- горе и по- ценен от всичко това, него вие не поставяте наравно дори с животното или с дървото и не го смятате за подобен на неговия създател, доколкото е възможно да му бъде подобен по природа и същност. Така често пъти от силния се ражда силен, от белия- бял, от синеокия- синеок, а някй може по още белези на тялото да прилича на родителите си, например по характер, по ум и по сила. Усъдният в доброто може да произхожда от усърден в доброто, лукавият- от лукав, търпеливият, кроткият и гневливият, лютият – от подобни родители. Така християнинът получава обяснение за произхода на някои общи качества в различните хора. В пето слово авторът представя създаването на растителния и на животинския свят, обособен от него в четири вида живи организми: растенията, които растат и притежават сила да се хранят; рибите и всички пълзящи, които притежават освен горните характеристики и осезателна способност; животните, които се движат; хората, притежаващи воля да си избират това, което поискат. Описвайки подробно всички тези видове, авторът дава представа за йерархията между тях. Като говори за навиците на животните, Йоан Екзарх често дава етически примери за поведението на човека в духа на християнския морал: Слушайте, вие, християни, на вас е заповядано да не отвръщате на злото със зло, но чрез доброто да надвивате злото. Подражавайте на поведението на пчелите, които градят своите медни пити, без да причиняват на някого вреда, нито пък ограбват чуждото имущество. Разяснявайки растителния и животинския свят, Йоан Екзарх плавно преминава и към човека като Божие творение, като започва от развитието на човешкия зародиш. Последното слово е посветено на шестия ден от творението, през което Бог е създал човека. То започва с описание на Симеоновия дворец в столицата Преслав, на княза и неговите най–приближени боляри. Описанието е предадено чрез противопоставянето на две различни гледни точки –на бедния смерд (селянин) и на образования и привилегирован от властта книжовник. А като влезе /смердът – бедният селянин/ в самия дворец и съзре високите палати и църквите, украсени необикновено богато с камък и дърво и различни краски, а отвътре с мрамор и бронз, сребро и злато, той няма да знае с какво да ги сравни, защото в своята долина този бедняк не е виждал такова нещо освен бедни сламени колиби и той ще им се учудва, сякаш си е изгубил ума. Но ако му се удаде да види и княза, седнал в обкичена с бисери дреха, с огърлица от златни монети на шията и пръстите на ръката, препасан с пурпурен пояс и със златен меч, висящ на бедрото, и от двете му страни седят болярите със златни огърлици, пояси и пръстени, а ако някой, когато се върне в своята страна, го запита, казвайки “какво видя ти там”, той ще каже: “не зная как да ви разкажа за това. Най- добре е да видите със собствените си очи, за да се възхитите както трябва от красотата”. Владетелският разкош поразява не само бедния селяк и Йоан Екзарх, но и съвременния изследовател на преславската култура. Сведенията за човека са почерпани от съчинението на Аристотел “История на животните” и по- точно от неговата преработка, извършена от монаха Мелетий. Йоан Екзарх описва човека като най- съвършеното творение и набляга на неговата отличителна черта- разума. Поради това човекът е създаден от Бога да господства над останалите творения. Авторът представя сътворяването му чрез библейския тескт: Бог създава човека по двояк начин, т е. не само чрез словото, но и сам участва в създаването.”И взе пръст от земята и създаде човека, и вдъхна в лицето му дихание за живот, и стана човекът жива душа. Екзарх набляга на обясненията за човешката душа, която е отличителен белег за човешкия род и е възлова в християнската вяра. Обяснява как става зачатието и как душата се появява след тялото. Фактът, че човекът е създаден по подобие на небесните сили, Йоан Екзарх преосмисля като необходимост всяко човешко същество да се стреми към тях. Едва след това авторът пристъпва към подробното описание на главата, ума, душата, сетивата, сърцето. Тук се дава представа за категориите добро и зло в духа на християнската етика: Знаеш ли ти какво добро трябва да сториш на твоя ближен? Не това ли, което искаш и другите да правят с тебе? Познанието на човека се свързва със знанието в Светото писание. Неговото изследване дава отговори на всички въпроси. Представата за света и човека Йоан Екзарх изгражда, като не разделя християнската вяра от философското мислене. Познанието според Йоан Екзарх се постига в две направления: към творението и към неговия Творец посредством него, защото Творецът не може да се опознае директно. Това е така, защото Бог е непознаваем и той се разкрива само чрез своите творения. Цялото знание Йоан Екзарх насочва към човека, който е мислещият субект и който в същото време е обект на творението. Представата за света, изградена в ”Шестоднев” от Йоан Екзарх, е основана върху ортодоксалното християнско схващане, заложено в Библията. Цялото земно и небесно, обозримо и необозримо пространство са представени като съществено творение, което е строго организирано и съществува в хармония. Този хармоничен свят е сътворен за човека, който е представен като най- съвършеното Божие творение. Той е надарен с душа, ум и разум, които го поставят над целия видим свят. Именно в това Йоан Екзарх вижда проява на голямата Божия любов към човек. Така е оправдана и необходимостта човекът също да обича своя Творец и да вярвя в него. С тези знания ”Шестоднев” се определя като енциклопедия на знанието, и то не само на християнското, но и на античното и средновековното, защото Йоан Екзарх дава сведения и за античните философски схващания, и за езическите, и за еретическите.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

three + eighteen =