Чичовци – Иван Вазов

Не са много повестите от типа на ,,Чичовци”в българската литература.Впрочем едва ли има друго такова произведение,в което да липсва сюжетно развитие на действието,но същевременно да се постига пълна обрисовка на нравите и времето,на характериологиата на типажите.Поставяйки си като художествена задача да пресъздаде българските традиции в ,,турско време”,майсторът Вазов действително успява да ни въведе в атмосферата на описваната епоха.Не случайно творбата е озаглавена,,Чичовци”. Към общовалидност и всеобхватност насочва и самата първа глава от ,,Чичовци”.Що се отнася до композицията на цялата творба,е важно да се отбележи,че тя е съставена от отделни глави,всяка от които носи свое заглавие.То представлява своеобразен ,,ключ”към съдържанието на конкретната композиционна единица.Творбата започва със сакралното и профанното в черквата и завършва в кафенето,което се явява като трибуна на обществени мнения,конфликти и анализи в провинциалното градче.Героите на Вазов имат прекалено свободно време,което те запълват със спорове,политически,философски и често алогично прескачат от тема на тема.Езикът в тази повест е ,,палитра”от различни изразни средства.Освен турцизми,архаизми и диалектни думи,читателя чува ,,францушки и английски думи”. Светът,в който обитават героите е малкия град,но това което ги интересува е целия свят от Горчеков до Мексико.Основния похват на автора е сатирично изобличителен.Външния вид и характеристиката на героите са представени с усмивка,а понякога със сарказъм.Те не се отличават с героизъм.Напротив,малодушието е част от тяхната същност.Героите са дребнави в своите спорове и своите проблеми и във войните,които водят помежду си.В главата,,двете батареи”са представени жените на дребнавите чешити Иван Селямсъзът и Варлаам Копринарката.Избухва скандал между тях заради стари наследствени кавги,подклаждани от дразги и пререкания от булките.Това довежда до най-страшната война,която е виждало малкото градче.Цветущ,невъздържан език,,,букет”от клетви, вулкан от емоции,ругателства,свидетели,на които става целия град. Така Вазов въвежда читателя в една дребнава житейска ситуация,която характеризира психологията на тези българи.Езикът на героите е невъздържан,грубоват,яростен,на места простоват и низък.Различни са чувствата,които излъчват тези епизоди,но едно е сигурно,че авторът се присмива на елементарното битово ниво на своите герои и невъзможността те да погледнат мащабно на това,което се случва в България. Героите на Вазов се мислят и правят на смелчаци,но в главата,,разходката”виждаме как много лесно техния кураж се изпарява само при вида на представител от турската власт.Речта на г-н Фратю е театрална,безсмислена,изпълнена с показност,още повече,че вместо българската дума,,свобода”от неговите уста се чува френското ,,liberte”.Смехът на автора още по-ярко въздейства върху читателя в главата,,палата на Мунчо”,където съдържанието и формата на писмото,което написват Иванчо Йотата и Хаджи Смион,показват страха ,безсилието и жалкото състояние на иначе,,двама приятели”,които винаги са претендирали,че са смели,образовани,дипломатични патриоти. Образите в ,,Чичовци”са изключително живи,пластични,различни.Техните плахи и патриотични пориви са наивни и смешни,но писателят ги разкрива с нисхождение и като,че ли все пак той им прощава.Може би дори той ги обича,защото техните пороци имат своето историческо обяснение.,,Чичовци”на Вазов са част от картината на българското общество преди Освобождението.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

eighteen + twelve =