Черноризец Храбър – “За буквите”

Съчинението на Черноризец Храбър “За буквите”, написано в края на IX в., е и полемично слово, и апология съчетана с публицистика, и философски трактат. То е изградено от съобразно композиционната структура на полемичното слово. В първата част на творбата авторът проследява етапите в историята на славянското писмо, като започва далече преди Кирил и Методий да създадат азбуката. Според него до IX в. наща писменст преминава през три етапа. В най-ранния период славяните са езичници, които нямат книги. Изпитват необходимост от писменост и затова измислят писмени знаци – “черти и резки”. Употребяват ги за пресмятане, за земеделски календари. Ако приемем, че тези знаци е имал предвид Черноризец Храбър, напълно обяснимо е защо “четяха и “гадаеха с черти и резки”. Известно е, че подобни знаци в предписмения период са използвали и пра българите, вторият народ в новообразувалата се държава България. Календарът, употребяван от тях и изграден в/у източна практика на 60-годишните цикли, достига в стадий, когато е можел да се трансформира в звуково писмо. Черноризец Храбър не споменава името “българи” навярно защото е бил още болезнен споменът за неотдавнешния бунт на боилите, но вероятно са му известни прабългарските писмени знаци. Ограничените възможности на тези примитивни знаци не позволяват да се въззприемат като писменост. Славяните навлизат в нов културен етап, когато приемат хрисиянската религия и започват да си служат с гръцки и латински букви. Това е първия писмен преход в тяната история. Те са принудени да използват чужди писмени ситеми, защото нямат своя, а за християнските ритуали са им необходими книги. Още във второто изречение на апологията “за буквите” долавяме нотки за протест – нуждата ката славяните да се примирят с римските и гръцките букви, но те са неподходящи за славянсия език, не могат да отразят фонетиката и благозвучието му. Възможно е Черноризец Храбър да е имал предвид книги на моравскитеславяни, м/у които са мисионерствали и гърци, и латинци. Моравците се покръстват по-рано от българските слвяни и навярно за тях се отнася мисълта на българския писател: “И така беше мн год”. Аргумент в тази насока е и фактът, че става въпрос за покръстване преди, а не след създаването на славянскта писменост. Третият, най-висш етап от развитието на славянската писмена култура е делото на Кирил и Методий. Отва е дело, благолсловено от “човеколюбецът бог” и реализирано с негова милост. Славянските просветители са Божии избранници и светци, с които писателят се гордее. За оратора е мн важно да подчертае връзката м/у писмеността и божествения разум, писмеността и спасеието на човешкия род, защото отва са мн силни аргументи в защита на азбуката – една от важните цели на съчинението. След историческите сведения за писмеността, където Черноризец Храбър подчертава приемствеността на културите в човешката цивилизация, започва същинската полемична част на трактата.в нея автора дава достоен отговор на три обвинения за враговете на славянския род. Първото се отнася до броя на буквите в българската азбука – 38. по смисъл това обвинение е малко несериозно, за това автора доказва, че и гръцката азбука има 38 знака. Второто обвинение подновява позатихналия спор с триезичниците. Третото обвинение на триезичниците е, че славянската писменост не е добр утвърдена и все още се донаглася. Храбър отговаря с примери, направени така, както и българските, и това е напълно естествено. След като изразява своето становище, полемистът се връща към личността на славянския първоучител Константин-Кирил Философ. Като си поставя за цел да го прослави и възхвали, Храбър си посочва факти, които говорят за изключителната популярност на кирил в българия – името му е известно дори и на най-малките. Това е нов аргумент в полза на книгите и двойната възхвала – на учителя и на народа, възприел така съкровено делото му. Гърците не познават книжовниците си, нито се вълнуват така дълбоко от книжовните въпроси, докато делото на кирил в Б-я е придобило всенароден характер. Апологията “за буквите” представя една богата и разностранна личност. Черноризец Храбър е писател с висока ерудиция, рядък полемичен дар и пламенни чувства. Той посочва неизвестни факти от нашата културна история, демонстрира знания от световна култура, с логично и обедително слово руши средновековните догми и изгражда нова ценностна система, в която език и народ са неразривно цяло. Завладяващата му енергия има един непресъхващ извор – горещия славянски патриотизъм.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

four × three =