Хуманистичната философия за човека и живота според „Декамерон”

Увод: С произведението си „Декамерон” Джовани Бокачо се превръща в първосъздател на ренесансовата новела като жанр. Името на произведението означава „десетоднев”, защото съдържа сто новели разказани в продължение на десет дни от седем дами и трима младежи, избягали от чумата във Флоренция. Подзаглавието е „Принц Галеото”, което насочва към любовната проблематика на новелите (Галеото – най-извесният синоним на думата сводник). Но каква всъщност е хуманистичната философия за човека и живота според произведението? Теза: Основната идеология на ренесансовото време е хуманизмът. Творбата на Бокачо е първата книга, което формулира ясно новата хуманистична философия за човека и неговия живот. Чрез нея, творбата, се отхвърля божественият свят и се описва реалният свят на ранно-ренесансова Италия. Авторът не се интересува от божествената мъдрост, а от човешкото разбиране. Човекът е творец на съдбата си и сам определя начина, по който да осмисли живота си. Героите са активни натури, които не чакат щастието да дойде само, а го търсят и най-често го намират. Човекът осъзнава, че животът по някога поднася неочаквани изненади, които го подлагат на изпитание. Той преодолява превратностите благодарение на своя разум, остоумие и мъдрост. Писателят утвърждава естественото поведение на човека, който трябва да живее в хармония не само със себе си, но и със заобикаляшия го свят и отрича противоестественото. Аргументативна част: В „Декамерон” новелите показват ренесансовия човек в трезвата картина на живота във време на житейска простота и откровеност. Пред нас се разкрива човешка панорама колоритно изтъкана от герои, които лъжат, грабят и убиват, и герои честни, прями, доблестни. Хoрата са различни, добри и лоши, нравствени и безнравствени, но те са такива като хора, а не като оръжия на бога, всичко, което човек има, го има като човек. Полъхва свежия порив на ренесансовия човек към свободат, като най-ценен дар и разчупването на феодално-католическите окови. Интересни мотиви и идеи се разкриват в трета новела от ден първи, в която се разказва как с притчата за трите пръстена евреинът Мелхиседек се спасява от голямата опасност замислена от султана Саладин. Мотивът от арабската митология е преработен в духа на ренесансовите разбирания за човека. И двамата герои са индивидуализирани, имат ясна цел в живота: Саладин да вземе с хитрост парите на Мелхиседек, а евреинът да опази богатството си. И двамата са представени в проблемна ситуация, която разрешават, като използват своята изобретателност, ловкост и настойчивост. Султанът поставя въпрос-клопка, а Мелхиседек отговаря с притча. Но в крайна сметка изходът от ситуацията има обрат. Саладин получава парите без да проявява насилие и двамата стават много близки приятели. Идеята в тази новела е за волята и активността на човека, за откровението и самопризнанието, за приятелството и мъдростта – доказателство за ренесансовото мислене на писателя. Водеща тема в „Декамерон” е любовта. Любовното чувство е свободно, разрепостено и всеки има право на него, независимо от мястото, което заема в обществото. Любовта е дар за човека, която изпълва душата му. Човекът е духовно щедър и безкрайно великодушен. За да обичаш, трябва да имаш сили да защитаваш правото си на любов и това ни показва Бокачо в сблъсъка между позволеното и непозволеното в стоте разказани истории. В тях героите на автора са личности, които доказват себе си. Те произхождат от всички обществени слоеве – граждани и селяни, търговци и занаятчии, крадци и благородници. От социалното дъно до светския и църковен елит – всички са представени. Чрез основната тема на девета новела от петия ден се разкрива щастливата любовна развръзка и саможертвата в името на любовта. Федериго – постоянен в любовта си към мадона Джована, великодушен и жертвоготовен, горд, макар и беден. Той не моли никого за помощ, а разчита на собствените си сили и способности. Достойнствата на героя са възнаградени в края на новелата, когато Джована преосмисля истината за живота и заявява: „Аз препочитам мъж нуждаещ се от богатство, отколкото богатство нуждаещо се от мъж.” Поуката от тази притча е за силата на женската хубост, която има власт над благородните; за зачитането и разбирането на искреното любовно изкуство, което е по-ценно и нужно от богатството. Заключение: „Енциклопедия на ренесансовия свят”, „огледало на епохата”, „умален модел на ренесансовия свят”, „майчино лоно за класическата ренесансова новела” – така учените дефинират значението на „Декамерон”. Независимо от определенията обаче Бокачовото произведение вече седем века не губи своя най-важен читател – обикновения човек, този, който вътре може да намери и себе си.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

19 + ten =