Христо Смирненски – СТИХОТВОРЕНИЯТА „СТАРИЯТ МУЗИКАНТ”, „ЦВЕТАРКА”

Обща теза: В стихосбирката си „Да бъде ден” (1922г.) , освен „Зимни вечери”, Смирненски пише още няколко стихотворения, посветени на социално онеправданите в големия град. Така се оформя своеобразен цикъл (”Децата на града”), в който влизат „Братчетата на Гаврош”, „Цветарка”, „Улична жена”, „Старият музикант”. Лирическите персонажи в тях са обединени от своята лична и социална беззащитност, от страданието и самотата. Това са жертви на едно пазарно общество, което по железните закони на конкуренцията изхвърля от живота слабите и уязвимите. Обща лирическа идея е социалният хуманизъм, който авторът демонстрира във всички тези стихове. Навсякъде се използва един основен художествен образ – големият град. С каменната си неподвижност и студенина, той се превръща в символ на бездушното пазарно общество. Основна тема в „Старият музикант” е старостта, като социално-психологическа реалност. Основна лирическа идея е безнадеждността и липсата на перспектива в края на човешкия живот. Лирическият герой е застанал на мост – често използван символ на житейския път от детството до старостта. Природната картина е градски пейзаж, в който преобладават мракът и зимният студ. И тук, както в „Зимни вечери”, те засилват усещането за самота и социален песимизъм. В края на творбата се появява образът на смъртта.Тя не е просто художествен образ, а реален герой. Смирненски я персонифицира неслучайно. По този начин успява да постигне внушение за антихуманната същност на пазарното общество, в което старостта е лишена от надежда и перспектива. В „Цветарка” основна тема са младостта и красотата. Основна лирическа идея е грубото и меркантилно (търгашеско) отношение, което демонстрира към тях едно общество, превърнало пазара в своя главнаценност и начин на живот. Цялото стихотворение е изтъкано от символи. Съвършеният пейзаж на привечерна Витоша се противопоставя, с безплътната си топла красота, на бездушния и грозен каменен град. Това са два символа, които въвеждат читателя в основната тема. Тук и цветята, които продава героинята, са своеобразен символен посредник: тяхната достъпна красота (всеки може да ги купи) е намек за достъпната красота на младостта. Всъщност изводът на поета е гениално прост: красотата и младостта не бива да се превръщат в стока. Те са величини от друга ценностна система, която има не толкова практически, колкото естетически и емоционални измерения. Попадайки в сферата на парите, подобни непреходни ценности губят своя реален блясък и се превръщат в банална ежедневна стока. Такава е схемата, която използва пазарното общество, за да опорочи света на прекрасното. Обобщение: Увлечението по социалистическата идеология превръща Смирненски в първия български пролетарски (от пролетариат – наемни работници без собственост) и социален поет. Това е идейната основа на цикъла „Децата на града”, в който влизат стихотворенията „Старият музикант” и „Цветарка”. От друга страна, авторът явно и съзнателно си служи със стилистиката на символизма. Това съчетание между социална критика на пазарното общество и символистична стихотворна форма е особен феномен в развитието на българската лирика от началото на ХХв., наречен постсимволизъм. Именно Всички тези идейно-тематични и стилно-езикови особености характеризират стихотворения като „Старият музикант и „Цветарка”.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

two + twelve =