Христо Ботев – ,,На прощаване”

Поемата ,,На прощаване” Христо Ботев създава през 1871г.като отглас на някой действителни събития в живота му. ,,На прощаване”изразява възгледите на националния революционер от времето на Българското възраждане-убеден борец за свобода и правда,за човешко достойнство и срещу всяка форма на тиранията.Стихотворението е написано в аз-форма и представлява вълнуваща изповед пред майката-най-скъпият на сърцето човек. Младият човек трудно преживява раздялата с близките си.Емигрант в чужбина,той не е удовлетворен от битието си,защото осъществената му лична свобода не е национална.Повторенията на синонимите: Да ходим,да се скитаме Немили,клети,недраги! Изразяват несъвместимостта на чуждото и родното и подсилват чувството за неизпълнен синовен дълг.Майката е възпитала първородната си рожба в любов към под и родина и непримиримост към робството.Затова гневно и бунтовно звучи реторичният въпрос: Но кажи какво да правя, Кат си ма,майко,родила Със сърце мъжко,юнашко, Та сърце,майко,не трае Да гледа турчин,че бесней Над бащино ми огнище… Метафората ,,бесней” въплъщава християнската представа за злото,което поругава светиня-бащиният дом. В драматичния си монолог революционерът се обръща единствено към майката.Нейният образ е натоварен с многоочаквания-тя,която е дала живот,трябва да даде благословия за смърт. Бащата защитник е обезличен от годините на робско примирение,а братята са още невръстни и не могат да участват в борбата.Затова и първородният син е раздвоен: да бъде подкрепа и опора на семейството си в поробената родина или да поеме по трудния път на националната революция. Лирическият Аз е щастлив в категоричността на избора си-отричане от личното,от робското примирение и не свобода и обричане на висшия идеал: свобода и човешко достойнство: Аз вече пушка нарамих И на глас тичам народен Срещу врагът си безверни ,,Вече” означава категоричността на решението,а ,,тичам” е израз на нетърпението и страстната любов към отечеството.Дунав е онази граница,която ще превърне безличния живот на емигранта в героично,вдъхновено битие: ах,утре като премина през тиха бяла Дунава! Възклицанието ,,ах” носи недоизказаност,но и силния емоционален заряд. Пък…каквото сабя покаже И честта,майко,юнашка! Докрай честен към близките си и към себе си,бунтовникът рисува две възможни картини на изход от борбата.По-вероятната-юнашката смърт,поетът детайлно разгръща в духа хайдушката народна песен.Ботев свързва в едно битката и песента-,,кършим пропее над село”,и подема мотива за гибелта:,,свобода и смърт юнашка”. За поета революционер тези понятия са неразривно свързани,защото борбата за свобода е свята и всяка жертва в нейно име е особено скъпа. Дано ми найдат пушката, Пушката,майко,сабята, И дето срещнат душманин, С куршум да го поздравят, А пък със сабя помилват… Заветът на бунтовника е отговорност към съдбата на родните братя и на цял народ. Лирическият Аз допуска,че майката може да не изпълни поръката му.Друга възможност думите му да стигнат до поколенията,е песента-,,Памет за бъдещето”. В епичният сблъсък между революционери и потисници бунтовникът се надява да доживее осъществяването на мечтата си-,,жив и здрав стигна до село” затова поетът разгръща романтичната картина на победното завръщане,но в условно наклонение (,,ако”). Мечтата за победа в борбата за свобода е романтично красива,но реалността е сурова и жестока.Героят поема по страшния,но славен път направил съзнателния си избор в името на цял народ.Затова в скромността си пред величието на идеята се надява само да не бъде забравен. Но стига ми тая награда- Да каже нявга народът: Умря сиромах за правда, За правда и за свобода… Горд,непокорен,устремен към свободното бъдеще на родината си,Ботевия герой слива съдбата си със съдбата на своя създател.Така поемата,,На прощаване” се оказва едно истинско предизвестие за бъдещето както Ботев,така и на всеки патриот,за когото любовта към отечеството и свободата са най-висшите ценности.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

ten + 18 =