ХРИСТО БОТЕВ – “КЪМ БРАТА СИ “

Ранното Ботево стих. “ Към брата си” носи в първичен синтезиран вид поетическите тези на цялата Ботева лирика като национална проблематика . В интимното , топло, лично обръщение – “Към брата си” – още в заглавието откриваме характерно за Ботев израснало по-късно в мащабна национално – философска риторика, послание към индивидуалното “Аз”- ово присъствие на българина. Интимността на личното обръщение – “Към брата си” , в който откриваме пространството на необразимо лично духовно страдание. В интимната изповед “Към брата си” откриваме тежките “тъмни “ обеми на “пияната” от болка душа : “туй що ,глупци , вий не знайте” очертана във “ В механата” , и големия нравствен проблем за ОМРАЗАТА: “ но себе си, брате губя, тия глупци като мразя”. В стих. Поетът слага началото на мъчителния трагичен път на звук, песен и мисъл към високата духовна висина на България където “… буря кърши клонове, а сабля ги свива на венец. За да открие “ красивата” – тайна среща с родното, Ботев среща смъртта. Но предчувствие за ранна лична кончина той изповядва още в стих. “ Към брата си” “ Мечти мрачни, мисли бурни са разпнали душа млада.” Поетическата теза за подсъзнателно направен национален избор Ботев вгражда още от началото на втора строфа. “ Отечество мило любя, неговият завет пазя, но, себе си брате губя, тия глупци като мразя.” Първите два стиха носят внушението за национална перспектива и бъдеще чрез проблема за любовта-ЛЮБОВТА и опасна национална трагедия ЗАВЕТ ПАЗЯ. Следващите два финални стиха на строфата са реалното поле на личната изповедност. Но тук не е само личната болка на поета. Тя се слива с тъмната , мрачна буря като национална психологична перспектива на омразата, която като обърната нравствена стойност, разрушава личност, традиция , народ.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

1 × five =