Христо Ботев – „Борба”

„Борба” е първото стихотворение от цикъла, което не е изповед към майка, баща, либе, народ или приятел. Заглавието е насочено към борбата в най-широк аспект. Жанрът е стихотворение, но съдържа елементи и от други жанрове; има мотиви от елегията и сатирата. В стихотворението няма строфично деление, което води повече към разказ. Борбата в различни аспекти – в духовен план – страданието в настоящето, породено от всевластието на злото. „кипи борбата” се свързва с метафоричния образ на революцията. Борбата в сърцето е следващия аспект. Лирическият герой се измъчва от това, че младостта му е погубена. Той е на границата между паметта и забравата. Опорите на човека са вярата, надеждата и любовта, а тук те са разрушени, което е причината за преходното състояние на героя – между живота и смъртта. Картината на настоящето е трагична – ценностите са преобърнати. На преден план излиза материалното – мерило за успеха в обществото. Тези, които управляват обществото са чорбаджиите, духовниците и продажната интелигенция. Чорбаджиите управляват чрез богатство, спечелено на гърба на другите. Освен тях грабят и кърджалиите и по този начин се нареждат до поробителите. Духовенството от своя страна използва Бог и вярата за да ограбва народа. Синонимите на робството в стихотворението са: „тъмнина”, „черно”, „хаос”, „лъжа”, „поп”, „черква”, „дивак”. Соломон също се превръща в синоним на робство и тиранство. Образът му е негативен. За описанието му, Ботев използва лексика с пейоративно съдържание. Неговият образ се приобщава към образа на глупаците, което отвърждава робството. Опозициите в Ботевата творба са: свобода – робство; истина – лъжа; разум – полуда; добро – зло; тъмнина – светлина; черно – бяло; хаос – ред. Християнската фолософия служи за окрепване на робството. Образът на тиранина се свързва със звяра и земята, които в случая са синоними. Свързва се със злото, животинското, хтоничното. Лирическият герой се обръща към тези, които са се примирили с робството, тези, които нямат желание да се борят за свободата. Детайлите са натуралистични. Тиранинът глозга кокалите на народа, докато народното тяло изсъхне. Финалът на стихотворението показва бъдещето – край на робството. Тукашното „хляб или свинец” е еквивалент на „свобода или смърт”. В стихотворението „Борба” се пресъздава картината на робството. Лирическият герой открива, че земята е пропита от лъжа, че робството е насаждано от тираните. Светът върви към хаос. Гласът на лирическият герой трябва да бъде чут, а примерът му – последван. Това е единственият път към спасението.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

one × one =