Фолклорното звучене на поемата „ Извора на Белоногата” на Петко Славейков

Славейков написва тази своя поема в драматичен период в своя живот, когато неговият вестник е спрян завинаги, а самият той е заплашен да влезе в затвора. Причината за това е статията „ Двете касти и власти”, която той побликува и разгневява управниците. В своята статия той говори за бунт, за въстание, за „големия огън” в сърцето на Османската империя. Пророческите думи на П. Славейков се сбъдват точно след 4 години, когато избухва Априлското въстание. Индивидуалната житейска криза на поета, оказва влияние на неговото творчество. Той решава да създаде поема, в която главната героиня е изправена пред житейски избор. Тази своя идея той въплащава в образа на Гергана. В сюжета на творбата автора въвежда два баладични епизода. Първият е в началото на поемата, в който „Черната Веда” подслушва двамата влюбени и вещае прокоба. Вторият е във финала, когато сянката на Гергана е вградена в чешмата и тя умира. На пръв поглед тези два епизода нямат логическа връзка с центарлното събитие, срещата на Гергана с везира на чешмата. Обяснението за използването на тези два епизода може да бъде потърсено в друга насока. Модно е било европейските писатели да използват образи и мотиви от фолклора. Връзката на поемата с фолклорната традиция се осъществява на равнищи мотиви-мотива за вграждането и мотива за Черната Веда. В пресъздаването на патриархалния български бит с неговите обичаи и вярвания. В на езиково равнище поета използва лексика, характерна за българската народна песен „ лика прилика, кат два стръка иглика”, „ Гергано пиле шарено, Гергана кротко агънце”. Срещата на Гергана с везира е съдбоносна за избора, които трябва да направи Гергана. Тази среща отразява сблъсъка на родното и чуждото, само че представен като словесен двубой диалог. Пленен от хубостта й, турския везир и предлага охолен и богат живот в далeчния и чужд Цариград. Гергана отказва изтъквайки достоинсвата на своя бащин дом, верността към любимия си и възхищението от малка й градинка. Всъщност точно тази градинка е една своеобразна метафора на красотата на родния край. Според Гергана не е важно човек да живее в богатство и охолство, а да съхрани естествената си връзка с родното, нравствените си добродетели и правото на емоционален избор. В нейния образ автора въплащава своя идеал за патриарална българска девойка. Съвсем различна е житейската позиция на везира. Той представя ценностната система на човека от големия град, свикнал да живее в охолство. Същността на живота му е богатството „жълти жълтици да нижеш” , липсата на труд „вместо да шеташ на други, други на тебе да шетат”. В този сблъсък на гледни точки няма победител. Гергана прави своя избор, оставайки в своя свят, като отказва на обещанията на везира. От своя страна той признава правото й да обича, да избира, след което заповядва в памет на тази драматична среща, да бъде построена чешма. Извън събитията обаче остава силно внушение, че край извора се е разиграл един епичен словесен двубой, в който българската девойка е излязла морален победител, щом силният е избрал правото й на избор.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

seven + five =