Трудът като жертвоприношение в разказа “По жътва”

Разказът “По жътва” поставя основния проблем за живота и саможертвата на човека. Още самото заглавие “По жътва” въвежда в селската обстановка и атмосфера Жътвата е свързана с труда на хората, който има свещено значение за православния свят, а житото е като метафора на живота – то дава насъщния. Жътвата е свързана и с саможертвата. Хората които са на полето се жертват тъй като се трудят под палещите лъчи на слънцето.трудът на селяните носи и радост, и огромна болка И макар че „слънцето се е спряло огнено и немилостиво в небесата”, че жегата е страшна, че над равното Софийско поле „трепери адска марана”, селяните се жертват в затова че „Бог обилно наспори тая година и не прати ни град, ни грозна напаст за греховните селски души, напатени и настрадани” и “Бог ни помага! неуморно. Те знаят, че „узрялото жито не чака… ”, Благодарност и надежда изпълва сърцата им – за по-добър живот, за спокойна година, за сигурно бъдеще. Затова, въпреки адската жега, се трудят и трудът им носи радост. Но освен тези универсални проблеми присъства и още един образ – образът на песента, която от своя страна пък е символ на живота и любовта. Тя също е неотменно свързана с човешкия живот, но по един особен начин, защото за разлика от хляба, земята, труда, тя не е средство за живот, тя е смисъл на живот. Описанието на песента показва майсторството на писателя : “А песента се ширеше, волна и млада, чиста като извор, пълна с надежди и желания. Тя кичеше на китки мили хубави думи и ги пращаше с любов някому някъде .” Песента не само символизира любовта, тя е средство за общуване, начин да бъде показана, тя е радостта в живота на хората. Основното за Елин- Пелиновите разкази “но” тук е противопоставяне на смъртта и живота: “Но ето че дотича из отдалеченото краище босоного хлапе и уплашено обади, че Пенка примряла от жега.” Този неочакван завой всъщност сблъсква двата плана. Пенка умира на нивата по време на жътва . Пенка и Никола се обичат – това е , за което тя не би трябвало да умира, то прави трагедията още по-голяма. Фактът, че девойката умира в труда си, прави смъртта й благородна и красива: “Бяла пребрадка небрежно бе паднала над чело да засени хубавото й лице… Едната й ръка още държеше острия сърп, другата грижливо стискаше ръкойка класове.” Присъствието на белия цвят подчертава чистотата и невинността на Пенка. Както и в другите разкази на Елин Пелин и тук социалната определеност преминава в нравствена и то особено подчертано – чрез сакралността на труда. Но радостта много скоро е последвана от дълбока, съкрушителна скръб. Пенка умира на нивата по време на жътва . Природата и тежкият труд отнасят още един човешки живот. Помрачена е радостта от богатата реколта и надеждата за добър живот. Пенка и Никола се обичат – това е , за което тя не би трябвало да умира, то прави трагедията още по-голяма. Покъртителната картината на другия ден на опустялото поле в най-усилната жътва. Прекършена е радостта от труда, пречупена е надеждата за добър живот. Защото човешкият живот е по-ценен от всичко, а душите на хората, способни на състрадание, са изпълнени с неизразима скръб. Трудът – радост или мъка, е начинът на живот на българския селянин. Устойчив и способен да преодолява всичко, той запазва своите духовни добродетели, преминаващи през десетилетията. Ако в началото на разказа трудът е свеще-нодействие, в края той се превръща в жертвоприношение.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

10 + 3 =