Трансформиращ преразказ от името на Бръчков 1ва глава – Немили-недраги

Аз съм Бръчков. Произхождам от заможно семейство. Причината за да дойда тук в Браила бе , че ми омръзна егоистичното , тихо и сигурно съществувание в магазията на баща ми .Искам да вкуся от сладостта на неизвестното и новото.Тъй като съм още млад – само на 20 години , един ден тайно реших да се кача на парахода ии ето ме тук в Румъния. При слизането си от парахода , първият човек , който съвсем случайно съзрях бе един хъш. Той бе висок , с дребно и надупчено от шарката лице. Запознахме се . Това беше Македонски . Той ме взе със себе си и заяви , че сега отиваме в кръчмата на Странджата. Докато вървяхме към кръчмата аз със любопитство разглеждах пустеещите улици и как мъжделивите фенери едва-едва светеха . Всички магадини вече бяха затворени . От моят нов приятел разбрах , че всички кафенета и лавки , принадлежащи на българи имат гръмливи надписи. Над една се четяха думите : Българский лев , над друга названието с олеми буки : Филип Тотю,храбрий Български войвода , а над трета думите : Свободна България с три възклицателни. Но още по-интересни бяха тютюнджийските лавки.На една бе изобразен един турчин, а до него,хъш с гола сабя.Тогава хъш се наричаше всеки,който е избягал от тъмницата,от робството. Най-после стигнахме до тази кръчма.Имаше едно прозорче , дето бе наравно със земята, над прозорчето пишеше Народна кръчма на Знаменосецът!. Тя представляваше нещо като изба,към нея се слизаше по една стръмна и извита стълба.Вре заварих още четирима хъша. Огледах се . Вдях че тази кръчма излъчваше бедност и отчаяние. .Една опушена и полуразбита лампа осветяваше вътрешността.Въздухът в това помещение беше сгъстен от цигарения дим.На едната стена висяха литографически картини ,които представят боевете на Хаджи Димитровата чета при Балкана. Най-любопитна ми беше картината ,на която е изобразено село,а от него излизат няколко селяни.От лявата и страна беше нарисувано село,а отпред няклко селяни предвождани от турчин с голяма чалма и с блюдо на ръце,в което стоеше пита хляб.От дясната страна също имаше една група само че от въоражени человецикоито бяха облечени с бели хъшовси дрехи,цървули и калпаци.В средата се издигаше един великан,който държеше един червен байрак с надпис ,,СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ!,..Отдолу,под тая величествена картина пишеше:Да живее храбрият Странджа-знаменосец! Картината се допълваше от 6тима души насядали на одърчето в дъното на избата . Това бяха останалите хъшове ..Седнахме с Македонски на масата при другите хъшове. Македонски започна да разказва за боевете в Стара Планина. Най-старият от тях беше подпрял на една от стените.Той беше дълголик,жълт,сук с гъста черна брада . Той слушаше внимателно за разказа. От време на време челото му,на което имаше не зарасли рани се набръчкваше,а пък и често прекъсваше говорещия като викаше,кашляше или го поправяше.Зяпах в устата на Македонски и жадно ловях всяка негова дума,а когато се обадеше Странджата,вниманието ми се преобръщаше в благоговение.__________________________________________________________________________________________ Онзи дето разказваше беше висок мъж с дълги сиви мустаци.Той носеше едно мръсно,извехтяло палто без копчета.Никой нищо не знаеше за миналото му освен това че е бил войвода на една чета в Македония,може би този слух му помагаше да има такова влияние върху останалите.Казваха му Македонски. До него седеше един друг млад мъж,който имаше лице сухо и длагнесто което завършваше с остра барадичка без косми.По лицето му се виждаше изражение на умора той понякога накланяше глава и дремливо я клатеше,но се стряскаше когато стария се развика или разкашля.Викаха му Хаджият. До Хаджият седеше друг хъш,който иаше черно и набръчкано от преждевременна старост лице,той гледаше Македонски много внимателно.Бил е поп и е участвал в четата на Тотя.Сега му викаха Попчето. най-много се възхищавах на Странджата.Настоящето му се вижда тежко и безласвно,но се вълнуваше при възпоминанието на славните и героични подвизи,дето ги разказваше Македонски.Този бледолик,болнав,сух като скелет човек беше Странджата-знаменосецът.Той сега държеше тази кръчма!Ето защо аз гледах на него с такова страхопочитание..

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

2 × five =