Трансформиращ преразказ на „Една българка” от името на Баба-Илийца – 2 глава

Аз съм селянка от Челопек,с болното си внуче на ръце и съм се запътила към Черепишкия манастир.От две недели насам моето внуче ставаше все по-зле.Не му помогнаха,нито хекиминът,нито баянета и затова реших да помоля Света Богородичка за помощ. По пътя към Черепишкия манастир,минувайки през Церовата гора срещнах бунтовник,който ме помоли за помощ.Той беше с избледняло лице,с опнати дрехи,с пушка на рамо,прегладнял и ме помоли за хляб.Аз потърсих в своята торба,нов нея имаше само няколко трохички хляб.Дадох му остатъците,който бяха останали на дъното,след което той ме запита дали може да се скрие в близкото село.Отговорих,че не може,защото там има много турци,които ще го разпознаят и заловят.След моите думи,на лицето на момъка се изобрази отчаяние.Аз помислих малко и му рекох,тази нощ да се скрие в гората и,че ще се върна,за да му помогна.Казах му,че ще му донеса хляб и чисти дрехи,за да не го разпознаят.Отвърнах,че сме христиени и трябва да си помагаме взаимно.Лицето на момъка светна от надежда.Отговори ми,че ще ме чака и се изгуби навътре в гората,коцукайки. Моите очи се наляха със сълзи.Спуснах се тичешком надолу,мислейки си да направя това добро и дано Бог да поживи внучето ми.Реших да споделя всичко с игумена,щом той почете на детето,с надеждата,че той ще ме разбере и ще ми даде хляб и чисти дрехи.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

11 + eight =