Трансформиращ преразказ на „ Една българка” от името на Баба-Илийца – 1 глава

Стенанията на болното ми внуче се смесваха с шума и тътена от просвистяващи куршуми.”Ботев падна”,беше казал някой и всички се изпокриха из домовете си.Но жените,нехаейки или незнаейки бяха тръгна към нивите.Внучето ми горкото,се влошаваше.Сърцето ми се късаше да го гледам как бере душа.Единственото,което можех да направя е да го заведа в манастира,за да му четат за здраве. Бягайки към брега,бързайки да стигна навреме до манастира,по пътя се молех на Бог да поживи детенцето ми.Шепнах на горкото дете и го оспокоявах с думи.Наближавайки брега,се чуваха удари от камшици.Там имаше две заптиета,който не позволяваха на никой да се качва в ладията.Аз извиках,тичайки към брега.Заптиетата ме изгледаха.Един от тях ме запита какво диря тук.Помолих го настоятелно да ме пусне в ладията.Той ме позна,тъй като му бях готвила баница в Челопек.Запита ме къде нося детето.Отговорих му,че е тежко болно и трябва да стигна колкото се може по-скоро до Черепишкия манастир.Аз го провокирах с думи,казах му че и той е баща и,че ще се помолим и за негово здраве.След настоятелни молби,молейки отчаяно,те ме пуснаха в ладията и заплувахме по мътния Искър.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

16 + 4 =