Трагичното творчеството на Яворов „Градушка” и „Заточеници”

Пейо Яворов е една от най-трагичните фигури като личност и творец в историята на българската литература. Цялото негово творчество преминава под знака на дълбоко страдание и песимисъм. Пейо Яворов насочва и изцяло посвещава своята поезия на самоглъбяване и интимно изживяване на света. В ранното лирическо творчество на поета, когато неговия поглед е насочен към обществената действителност с нейните социални и национални проблеми, център на неговото внимание са болките, мъките, трагедията на човешката общност, на народа. Трагичното, което Яворов рисува не е обективистично, а с дълбоко субективно вживяване, е главен емоционален мотив в изключителните по своята художествена стойностстихотворения „Градушка” и „Заточеници”. Стихотворението „Заточеници” е колективен монолог на групата заточеници, тъжна изповед от първо лице мн. ч. Лаконично и точно конкретното заглавие насочва веднага към същността на ситуацията. Въвеждащата картина на залеза в морето крие много по-знаменателни лирически внушени я, отколкото изглеждана на пръв поглед. Заложеният контраст в образно метафорично движение събужда определени алюзии за човешка драмаа. Така в привидно незаангажиращата обективност на пейзажа се вплита назряващият психологически акцент, избликнал в мъжествено стаена болка. Природната картина неусетно прелива в елегично изповеден разказ-размисъл. Трите темпорални пласта сложно се преплитат и засичат в настоящето. То е трагично, безизходно. Бъдещето се очертава празно, с плаха надежда, по-скоро илюзия. За Яворов са много характерни специфичните сравнения. Еднотипните синтактически конструкции, твърде чести в поетиката на Яворов и еднотипните инверсии контрастно фиксират двете противопоставени страни на разигралата се драма. Корените на трагизма са в самата действителност, а причините за болката и унижението – в стечението на обсточтелството, пред които героите са напълно безсилни. Те са изкупителна жертва на едно предателство и последвалия разгром. Непремирението се поражда от патриотично революционни подбуди – невъзможността да изпълнят синовния си дълг пред Отечеството. Драматичната атмосфера, която текстът внушава, е постигната не само чрез съграждението на визията за безсилието на героите да изпълнят дълга си и невъзможността да бъде забравено миналото, но и през непрекъснатото активиране на алюзиите със смъртта. Цялото лирическо развитие преследява пътуването на заточениците към неизвестното, което се свързва с Ада, тъи като е опозиция на Родината. Големията обем на стихотворението още повече допринася за усещането за трагичност, за внушението, че краят на живота е близо. Текстът гради представата з това движение към смъртта и през имената, и през маркерите на ирационалното-пътуването сякаш се състои преди всичко в съзнанието на заточениците и в отношениевътрешната говорителска позиция на лирическия аз сважна, защото той артикулира не само като пряк свидетел, но и като участник в случващото се. Така самотосутииране на субекта в пространството провокира някаква иреалност – още повече, че това пространство е доста неустпйчиво – движението вместо по хоризонтал, както предполага наличието на кораба, се извършва по вертикал. Така знакът на нощта в текста също може да се чете в опозиция на възраждането. Значенията на светлината и тъмнината традиционно се свързват с идеята за излизането от мрака – символ на робското, несвободно пространство. При Яворов нощта винаги носи знака на ирационалното, сънното, подсъзнателното и от тази гледна точка персоналистичните влияния дори в такава почти и „хайдушка” песен като „Заточеници са на повърхността. Трагичното изравняване на бита и битието се издига в мини поемата „Градушка”. Социалният психологизъм се извежда до вечна драма в селския живот, видяна в тази творба като единство между човека и природата. В „Градушка” битът не е представен хронологично, поемата започва и завършва с констатацията, че селяните „вечно зло ги носи”. Тази кръгова композиция издига бита и битието в един надсоциален план, който фиксира вечната, отаяно безизходна човешка съдба. Поемата започва и завършва с еккзистенциално значещия бит, в основната композиционна същност „Градушка”, чрез пряко изразен повевствователен елемент, разбива патриархалния хармоничен модел представен схематично като „пролет, труд, надежда”. Патриархалния модел в „Градушка” се оформя като център в поемата, който трябва да бъде атакуван, преозначен и съответно издигнат на нова, втора за творбата и противоположна пейзажна картина, която придобива ярко изразена битийна стойност „А…облак лази, …труф кървав, боже пожалей!” Цитираната пейзажна картина атакува и преозначава патриархалния модел чрез преобръщането на реални градивни моменти от него. От „затопли радост на сърцето,/усмивка цъфне на лицето” трудът се превръща в труд „кървав, боже, пожалей!”Патриархалната хармония от мир с Бог – „и въздишка кротка, пръст до пръст/ ръка набожно прави кръст” се се превръща в „Боже, за някой грях ръце всесилни/ подигна ти и нас наказа”. Зативането на патриархалния бит, разбиран като битие става във финала на поемата. Умирайки обаче, патриархалния бит се преражда, защото неговата смърт се екзистенциализира от нови по-дълбоки същностни значения. Селското битие обогатява своето лице и откъм трагиката на живота, ковто ще рече, че патриархалната идилия се разбива чрез делничното, грубото, непоетичното, изведено до житейските закони на човешкия живот. Трагизмът във философската лирика на Пейо Яворов сочи висотата в духовния облик на неговия лирически Аз. Той разкрива един неспокоен и търсещ дух, който се мъчи да проникне в дълбините на познанието за човека и света, да разгадае тайните на битието. Показва същевременно чистотата на нравствените принципи и изисквания на поета-рожба на един взискателен поглед към житейските ценности. Трагизмът е критерий за висок морал и чиста духовност, които се издигат над обикновени9те норми на жизнено поведение. Това определя изключителната стойност на Яворовата поезия посветена на човешкото страдание.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

5 × 1 =