Трагичният път на Антигона

Софокъл е древногръцки драматург. Роден е през 496 г. пр.н.е в гр. Колон северно от Атина .Баща му е сред първото имуществено съсловие и е собственик на оръжейна раборилница.Софокъл има гимнастическо и музикално образование.Той е дълбоко религиозен.Бил е дипломат, както и председател на висша финансова комисия, също така и стратег.Автор е на над 120 трагедии, запазени са 7.Сред тях е и трагедията ,,Антигона’’.Тя е драма за истината и справедливоста, която човешката обич се противопоставя на бездушието и деспотизма.Антигона, главната героиня, е наследница на едиповия род и носи трагичната участ на своите предшественици. В нейния образ най-много предизвиква възхищение нейната смелост, дързост, любов към семейството и почитането на божиите закони преди всичко.Нейният път е толкова мъчителен, защото я сполетяват големи беди, заради това, че се е погрижила за своя брат. Нейната гибел е тъжна, но чрез нея величавия човешки дух побеждава. Полиник е брат на Антигона. Той повежда армия срещу своя брат към Тива, но и двамата умират в битката. Властта взема Креон и той обвинява Полиник в измяна към родината и дава забрана никой да не го погребва, да бъде изяден от кучетата и птиците.Но Антигона се осмелява да извърши този руиал и това довежда до Спора й с Креон.Тя е тласната към тази постъпка от своята сестринска обич и дълг към семейната традиция.В този момент читателя открива, че тя е с благороден характер, силен дух.Непоколебима е в убежденията си и притежава горда непреклонност.Антигона е твърдо убедена, че мъртвите са изкупили своя грях и своята вина и че в смърта всички са равни. Главната героиня споделя за намеренията си със своята сестра Исмена, като я моли за помощ, но й е отказана.Двете сестри са контрасни образи с противоположни характери.Исмена е типичен преставител на контретното историческо време, в което не е присъшо на жена да изяви себе си.На фона на нейната нерешителност още по-ярко се откроява гордата непреклонност на Антигона. Величието на борческия й дух се разкрива най-ярко в драматичния сблъсък с Креон, когато е градацията на напрежението и хюбрисът е като мотив за поведение. Креон дава възможност на Антигона да отрече своята постъпка: ,,Ти дето свеждаш тъй глава! Признаваш ли,/ или пък не – това дето си извършила?’’Но тя без колебание разкрива делата си: ,,Признавам, не отричам нищо – сторих го.’’След това Креон отново й дава възможност да се оправдае като я пита : ,,А ти кажи ми с къс и ясен отговор/известна ли ти е била забраната?’’ Но Антигона не се възполва от възможноста като отговаря: ,,Да, как не!’’.Тя не смята своята постъпка за срамна и неправилна, а напротив тя смята законите не боговете пред тези на владетеля: ,,Не смятах за така могъщи твоите/ повели, че да нарущавам смъртният/ неписаните вечни бойи правила.’’Суровото наказание на владетеля не би могло да я накра да съжелява за стореното, не предизвиква раколебание: ,, но истински бих страдала/ ако трупа на брат си бях отавила/ без гроб.От всичко туй сега ме боли’’.В споровете с Креон тя е непреклонна и показва своя твърд характер и пезприкословноста, с която се подчинява на божиите закони. Нейната трагичност се състои в това, че тя ,както и владетеля й, са непреклонни и прекалено вярват в своята непогрешимост.Образът й добива още по-трагично отношение от факта, че загива личност чиста и прекрасна, създадена да овича и да бъде щастлива. Смърта на Антигона е достоен край на един кратък, но смислен живот.Тя умира така както е живяла- твърдо уверено, без колебание, запазвайки човешката си гордост. Нейната смърт е прекрасна, тъй като девойката до край изпълнява дела си извършвайки подвиг, който не е по силите на женската природа. В миналото нямало е да бъде максимално интересно за зрителя, ако единият от героите беше напълно прав или пък напълно неправ.Трагичният жанр се интересува точно от онази пресечна точка на вина и невинност.Така читателя е максимално състрадателен към образите, защото те не са идиални.Едва чрез тяхното крушение хармонията в човешкия и световен ред се възстановява и непрекъснатото единство на космоса се събира в едно.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

17 − 8 =