Трагичната самота на величието – “Антигона” – Софокъл

В драмата “Антигона” на Софокъл по неповторим начин се преплитат трагичното, оптимистичното и прекрасното.Трагизмът е породен от смъртта на героинята-едно момиче, неизвървяло отредения му земен път, изплакало тъгата си по неизживените човешки радости, се самоубива, защото не може да понесе унижението, че тя, достойната наследница на славния род на Едип цар, трябва да плати за дързостта си с позорна смърт.Тази смърт е оптимистична, защото е в името на свещените човешки традиции и хуманистични идеали. В този смисъл в драмата “Антигона” по своеобразен начин, освен трагичното и оптимистичното, се преплитат прекрасното и величавото. Още в пролога героинята губи поддръжката на сестра си Исмена.В спора с Креон Антигона се осланя на неспоримия авторитет на великите богове, на непреходните нраствени норми, но остава неразбрана. Не я подкрепят и тиванските старейшини, тъй като се страхуват от царя.В своята трагична самота тя не знае, че още при първата поява на стража, който съобщава на Креон за нарушаването на заповедта му, хорът е видял в погребението на Полиник намесата на някакво божество, а след гневните думи на прорицателят Тирезий хорът съветва царя сам да погребе племенника си и Креон бързо ще тръгне да изпълнява този съвет.Величава и прекрасна е твърдостта на героинята, с която отстоява своята истина, нравствената й сила, духовната й извисеност, човешкото й благородство. Макар и твърде млада, Антигона следва принципите и разбиранията си за дълга на човека към кръвно близките му хора. В своите постъпки тя се ръководи от божиите написани закони и това я подтиква да престъпи Креоновите разпоредби, да не се погребва мъртвият Полиник, брат на девойката.Изправена пред владетеля на Тива, тя смело се противопоставя на заповедта му, убедена в правотата си. Антигона осъзнава цялата сериозност на постъпката си и на обвиненията, отправени към нея, но дръзко се възправя с/у потъпкването на нравствените ценности в живота: Не смятах за така могъщи твоите повели, че да нарушава смъртният неписаните вечни божии правила. Не са от вчера,ни от днес,а винаги са живи. Тя запазва докрай твърдостта на решението си и не изменя на себе си. Ръководи я силата на сестринската й обич към непогребания брат и убедеността, че е сторила това, което повелява дългът на живите към мъртвите. Антигона превъзхожда с душевната си сила своята сестра Исмена. Силата на любовта, човечеството и убедеността в правотата й. Нерешителната Исмена се бои да престъпи заповедта на Креон и отказва да се присъедини към Антигона. Смелата девойка решава сама, да изврши погребалния обред за своя мъртъв брат, водена от чувтството за дълг: Мисли каквото искаш,ала него аз ще погреба и ще загина радостна. Ще легна мила родом с него,милия, изпълнила свещен завет. В условията на забранителната заповед на Креон и боязливото поведение на Исмена, Антигона се проявява като смела,решителна и твърда.Тя се превръща в трагическа героиня благодарение на високата нраствена цел, която преследва, защото единствено гибелта на нравствено прекрасния герой се възприема като трагическа гибел.Хорът не дава оценка на постъпката й и Антигона отива на смърт без да получи от никъде потвърждение за правотата си.Когато зрителят получи такова потвърждение в речта на Тирезий, за нея то ще е твърде закъсняло. Няма да може да узнае нищо и измъчена в подземната гробница ще си надене примката преди Хемон да успее да проникне в мрачното й убежище.Става ясно, че Софокъл съвсем съзнателно и целенасочено създава около своята героиня атмосфера на привидна самота, защото в такава обстановка докрай се проявява нейната героична натура.Нищо не би било по-лесно от това да се позволи на Хемон да се втурне на сцената в момента, когато царят разпитва Антигона или когато стражата я отвежда.Нищо не би било по-лесно от това да се вложат в устата на старейшините от хора няколко думи, осъжадащи в присъствието на девойката гнева на Креон.Макар те да не променят нищо, поне биха огрели със съчувствие душата й.Такава ситуация биха разрушили трагическата самота, която издига в очите на Антигона до нивото на истинската героиня,защото извървява непреклонно набелязания път до край. Гибелта на девойката не е безсмислена, защото тя утвърждава беззаветната вярност на човека на своя нравствен дълг.Чрез нейното поведение Софокъл внушава своите прозрения за вечността на човешките ценности-преминал през болката, през болезнените загуби и поражения, човекът е създаден да побеждава.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

17 − seven =