Трагедията на хуманиста Хамлет в света на злото

Прочутата творба ”Хамлет” на английския драматург Уилям Шекспир съчетава външната интрига с дълбоката вътрешна илюзия – духовната драма на хуманиста, който с отчаяние приема истината за неосъществимостта на своите идеали. Всичките реплики и монолози на Хамлет за образец на хармонична личност и измяната на майката, прибързано омъжила се за недостойния и коварен Клавдий, хвърлят в смут младия принц. Ширещите се в двореца Елсинор шпиониране, насилие стават за него израз на всеобщото зло и безчовечност. За Хамлет Дания, както и целия свят, е затвор ”с безброй килии, клетки, ями”. Той е потресен, че човекът ”може да ти се усмихва и пак да е злодей”: злото се оказва прикрито и трудно за разпознаване. Душевния потрес усилва мрачните размишления и колебания на Хамлет и му пречи да пристъпи кум действие. Хамлет се стреми публично да уличи Клавдий, за да не бъде отмъщението му тайно убийство, а справедливо наказание на престъпника. Но дори и след спектакъла Хамлет се колебае. Той съзнава, че един удар на меча не би изпълнил мисията му да възкреси потъпканата справедливост и добродетел в това смутно време. Хуманистът Хамлет е стъписан пред необходимостта да отвръща с жестокост на жестокостта и с убийство – на убийството. Но неумолимата логика на борбата неизбежно го въвлича в кървава разправа, в която и самият той загива. Още не е настъпило времето за тържеството на доброто. Хамлет е един от ”вечните образи в изкуството, чиято изострена чувствителност към проявите на злото, благородното рицарство, достойнствата на ума и идеалите на сърцето са в съзвучие с духовните стремежи на всяко поколение. ”Да бъдеш или да не бъдеш” – прочутия монолог на Хамлет ни поставя в същината на най-голямата драма на героя: колебанието. Разкъсван между действието и съзерцаването, между разума и чувството, между истината и лъжата, датския принц сякаш олицетворява раздвоението и ни кара да се замислим колко труден е понякога житейския избор и колко проблематични са човешките решения. Не е лесно да се отговори на въпросите, които повдига пиесата. Хамлет е подлаган на тълкования повече от всеки друг герой и все пак толкова неща остават неясни. И колкото загадката на Шекспировата творба е по-неясна, толкова образът на Хамлет е по-убедителен и по-пленителен за публиката. Тази изострена сетивност на героя е последица от чудото, което е видял със собствените си очи: призрака. В този безчестен и объркан свят, в който нищо не е на мястото си, е нарушена дори естествената граница между живота и смъртта. Потресен, омагьосан от срещата с мъртвия крал, Хамлет става пленник на една натрапчива мисъл: тава не е желанието да отмъсти, а желанието да разбере. Някаква сила е преобърнала нещата с главата надолу, подронени са самите устои на съществуването. Необикновеното познание, странната способност на Хамлет да вижда и чува неща, които остават извън полезрението на обикновените хора, са го направили различен от другите. Тази различност, смятана от всички за лудост, започва от срещата с призрака. Докато всички са убедени в разпространената мълва, че кралят е намерил смъртта си, ухапан от змия, докато спял в градината, Хамлет узнава нещо друго: че е бил отровен от собствения си брат. Но ето че знанието, с което превъзхожда другите, не го прави по-щастлив, по-удовлетворен. Обичта към бащата – достоен човек и мъдър крал – се сблъскват със задушаващо чувство на безсилие пред злото, коварството и подлостта, която с лека ръка задушават всичко. Човек е велик и в същото време толкова уязвим. Добротата се оказва лесна плячка в ръцете на всесилното зло. Познанието му носи само нещастие. Потресен от истината, Хамлет къса една след друга нишките, които го привързват към живота. Тя наистина, има твърде висока цена. Докосването до знанието, се оказва докосване до смъртта. След срещата с мъртвия крал Хамлетовия поглед я открива навред. Естествения край на всичко живо обезсмисля дребнавата човешка суета и прави равни всички. Мисълта за смъртта завладява героя с непреодолима сила. Разкъсван между истината и лъжата, видяното и чутото, смъртта и живота, Хамлет изпада в безизходица. Колебанието, бездействието на Хамлет са израз на изгубването на житейския смисъл. Да играеш ролята си в оплетения от лъжи свят или да разнищваш истината, от която повече не ти се иска да живееш.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

15 − 2 =