Трагедията на ренесансовата личност в “Хамлет” – Шекспир

Шекспировата драма “Хамлет” разкрива кризата на Късния Ренесанс и разочарованието на нейния автор от неосъществимостта на хуманистичния идеал.Новото време се отличава с фалш,алчност,убийства,лудост,което води до трагичната обреченост на главнич герой,отличаващ се с чист хуманизъм и непорочност. Героите в творбата се превъплащават в определени роли,а маската се превръща в неизбежен атрибут от зловещата игра на живот и смърт.Всеки от тях е изграден в двойнствения план на явното и скритото,на видимата добродетел и стаявания грях.Хамлет открива този фалш,когато се завръща в Дания,и затова се чувства самотен и безпомощен.от Витенберг той попада в средновековния кралски двор,където властват парите,доноса и предателството.”Има нещо гнило в Дания”-една реплика,подхвърлена от стражата,която крие неоспорими истини.За Хамлет Дания е “затвор” и то един от “най-страшните”.Героят е трагично разочарован от нея,защото действителността не отговаря на светлите му хуманистични представи.Всичко е в разрив с неговите идеи.Хамлет смята,че е заобиколен от подобия на човеци,които търсят изгода във всяко свое действие.Но въпреки всичко той остава верен на себе си.Именно отношението си към хората и любовта си към тях изразява пред своите приятели-Розенкранц и Гилденстерн с думите:”Човекът!Какво великолепно творение е той!…Той не ме радва.И жените също,колкото и да се усмихвате.” Тази иронична забележка в края на монолога изразява и отношението на Хамлет към жените.Разочарован е и от тях,и от майка си.За него тя е извършила най-долна постъпка,след като се е омъжила за Клавдий толкова скоро след смъртта на предишния си съпруг.Любимата му Офелия постъпва също жестоко с него.Доскоро влюбен в нея,сега Хамлет я вижда в друга светлина-превръща се в безхарактерно и покорно на баща си същество.Чрез знаменитата си реплика:”О слабост,твойто име е жена”героят изразява пренебрежителното си отношение не към всички жени,а към онези,които са слезли сами от пиедестала,на който са ги въздигнали Хуманистичните идеали на Хамлет са в противоречие с неговия дълг на син и принц.Може би и в това се изразява част от трагедията му.За краля,своя баща,споделя пред Хорацио:”Той беше човек!”,като под човек разбира не съвкупност от идеални качества,а отделен индивид,имащ своите недостатъци,но отдаден на една обща цел.Такъв е и самият Хамлет.Духовната му трагедия се изразява в това че убивайки Клавдий,ще накаже злосторника,но с това няма да може да убие заблудилата се човечност,подчинена на мерзки желания и ниски страсти. Хамлет е отчаян и това отчаяние го довежда до мисълта за самоубийство.Своите чувства, той изразява в монолога “Да бъдеш или не-туй е въпросът”…И може би го спасява единствено хуманистичния му идеал и желанието да отмъсти за смъртта на баща си. По представите на Шекспировото време героят притежава темперамент на меланхолик,а всъщност морално чувствителната му душа и високият му интелект го карат да наблюдава и анализира и затова изглежда, че героят е бавен, муден. Усещането за бездействие,което създават размислите в монолозите,има друга цел.Чрез тях Шекспир прави прозрачна така наречената “трагедия на отмъщението”. Част от обречеността ба Хамлет се крие в неговата лудост и в желанието му да отмъсти.Героят иска да осъществи желанието на призрака,иска да изпълни синовния си дълг,но като хуманист целта му е постигане на възмездие.Именно затова не убива Клавдий,когато се моли,защото смята,че така ще бъдат опростени греховете му.За съвременния читател или зрител,това решение е абсурдно,но за Хамлет като хуманист няма друг избор.При разглеждането на убийството не трябва да се изпуска и моментът на лудост на героя.Неоспорим факт е,че представяйки се за луд,той по-лесни и по-безнаказано ще отмъсти.Действията му водят до изводи ,които Полоний още във второ действие ще изрече,че е лудот- лудост е,но има система в нея”.Ключ за разгадаването на лудостта дава и Хамлет:”Аз съм побъркан при северозападен вятър,но щом духа откъм юг различавам сокол от сойка”. Но въпреки всичко героят е способен на енергични действия.Това той доказва в 4то действие,когато разгадава коварния план на краля,разменя писмата и изпраща на смърт приятелите си Розенкранц и Гилденстрен,а сам се завръща невредим в Дания.Страданието и гибелта на Хамлет се превръщат в трагедия на 1 самотен човек, който е изпреварил съвременниците си и няма надежда да види осъществени хуманистичните си мечти.Хамлет е най-трагичният Шекспиров герой.Трагизмът му се изразява в съзнанието за неопреодолимото противоречие между желания идеал и невъзможността да го осъществи.Не се примирява със злото и сам тръгва да се бори срещу него,макар и да осъзнава безсилието си.В този смисъл трябва да разбираме и предсмъртната му молба към Хорацио-да разкаже на света за това,което се е случило и в народната памет да остане за него спомена за човек,който мн е изстрадал,но никога не се е примирявал със злото в живота. Това е трагедията на възвишения и честен човек,който воюва сам срещу злото,срещу предателството,коварството,подлостта.Именно с човешкото си благородство и възвишените си цели,с непримиримостта си спрямо лицемерието и алчността,с високата си взискателност към моралния облик на човека,Хамлет днес продължава да предизвиква нашите симпатии.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

15 − one =