“Тиха победа” – Димчо Дебелянов

„ Тиха победа” е едно от шестте стихотворения, което е свързано с войната. В него за първи път се визира множеството, човешкият колектив. Лирическият герой е представен като част от лирическия Ние. Вътрешните му бури стихват под грохота на оръдията. Характерно за тази творба е че запазват индивидуалната характеристика на Дебеляновия лиризъм, но внася и нова предметна образност. Социалните мотиви са по- рядко изявени като са поставени в по- ярък конкретен обществено- исторически контекст. Новото в нея са не толкова мотивите, колкото мистичното успокоение, мъдрото поетическо съзерцание. Отношението на Дебелянов към войната не е героически- патетично, а фаталистически- трагично. Сантиментализмът обаче е чужд на поетичната му природа. Дебелянов приема страданието безропотно, като дар от съдбата и пред смъртта е странно спокоен като древен мъдрец. Прозрението на „ светлите тайни” – истини за живота и смъртта хармонизира човешкото съществуване с битието на Вселената. Дебеляновата „ тиха победа” е победа над „ бренната суета”, над собствената му неспокойна и страдаща човешка същност. „Светло примирен”, лирическият герой осмисля смъртта като пристан, като единствения реално постижим дом.: Земята – майка опознал, При нея да се върне пак. Творчеството на Дебелянов е едно непрекъснато осъзнаване и проблематизиране на идеята за човека в момент на екзистенциално постигане на познанието преди смъртта. „ Тиха смърт” предлага ново осмисляне на проблема за човека не само в неговата романтико- символистична раздвоеност ( както е в по- ранните му стихотворения), но и върху основата на опознавателни актове, които откриват смисъла на живота чрез смъртта като висша трансцендентна реалност, като особена ценност, като част от човешкото битие. Идеята за смъртта е сравнително устойчива категория в естетиката на романтизма и символизма, чрез която се осмисля битието и неговата проблематика. В поезията на Дебелянов смъртта е визирана като възможност за сливане с вечното битие на материята и като обяснение или по-скоро откриване на смисъла на живота. Ново в Дебеляновата военна лирика е и чувството за надмогване на индивидуалистичня херметизъм. Дебеляновият колективизъм носи и фаталистични черти на примирение с жертвата, със злокобните надчовешки сили: „ и върху хиляди чела// чер жертвен кръст е начертан ”.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

two × 1 =