“Тавански спомени” – Валери Петров

Темите за любовта и раздялата са вечни за световната литература. Това е нещо, което се случва навсякъде по света безброй пъти, но което всеки човек открива за пръв път- „а пък все откривахме старата Америка”. Читателя също е преживял трепетите на първата любов. За пръв път е преоткривал света с очите на влюбения. Бил е щастлив, но също като героя е изпитал разочарованието на загубената обич. По този начин се налага една прастара мисъл за вечното старо-ново тайнство на любовта. В поемата „Тавански спомен” Валери Петров „разказва” историята на една любов и една раздяла. Лирическият герой е с нежна и романтична душа, способен е на истински чувства. Първата любов го връхлита и отнася в един приказно романтичен свят, далеч от сивото всекидневие. Поемат е композирана от седем части, които са свързани помежду си от лирическия разказ. Защото Валери Петров не показва пряко душевните преживявания на лирическия герой, а ги внушава косвено, като дава възможност да се започне разговор между героя и читателя. Авторът прави съпричастен читателя към разказаната история за любов и раздяла. Читателят има чувството, че гледа стар познат филм. Сюжета представя момент от баналното всекидневие. Лирическият герой е движен от физическата необходимост да извади балона от „стария лелин гардероб” към духовната необходимост- да се осъзнае мисълта , че любовта си е отишла. Във всяка част текстът непосредствено описва възстановената от спомена „ланшна история”. Това е историята на една любов, удавена в баналност, скука и неискреност. Тя се ражда едва ли не вълшебно, метафорично, извадена е от „десния джоб на балтона”, заедно с билетите за кино, двата бонбона и едно шишенце одеколон. Авторът „кодира” значимото в дребните и незначителни неща в живота. Началото на поемата е наситено с битови детайли-„балтона”, „лелиния гардероб”, „снимка развалена”- и това не е случайно. Засилената предметност сякаш потопява читателя в атмосферата на спомена, на истинското, на преживяното. Оттук и чувството, че „влезе нещо тъжно тука, във сърцето…” Здрачът на равана, ароматът на парфюма, долитащ джаз отнейде, споменът за преживяното, за миналото, събуждат носталгия в човешката душа. С ретроспекция поетът връща времето на щастливата любов. Само една част от творбата(от общо седем) е отделена на любовта. Лирическият герой сякаш развежда читателят из улиците на града и го потопява в атмосферата на своето любовно преживяване. В духа на Дебеляновата елегия, лирическия „аз” извиква спомена по нещо скъпо, но отминало, призовавайки любимата: „помниш ли, помниш ли…” Любовта е все поглъщаща страст, която кара влюбения непрекъснато да копнее за любимата през деня и нощта. Душите на влюбените заживяват в един въображаем свят. Описанието на бурната страст на любовта е много динамично, на забързан ход, пунктирано с няколко детайла- писмата, срещите, въздишките, трепетното очакване на любимата, първите тайни на интимната близост. Още във финала на първата част поетът започва да ни подготвя за раздялата на двамата влюбени. Тя става основен мотив. Читателят сякаш тръгва след двамата млади в последната им разходка в неделния град и става неволен свидетел на скучната и банална раздяла: И ний вървяхме и не си говорехме, каквото да говорехме и сторехме, говореното и стореното бе веч; познахме си шапките, костюмите познахме си мислите и думите и бе излишна всяка наша реч. Разходката по улиците, посещението на киното, старият лунапарк и фотографът може да изглеждат като необикновено приключение, когато до нас крачи любимата. Същите дребни неща могат да навяват досада и скука, когато любовта е отлетяла. Тъжно е, че любовта бързо отминава и в живота се настанява досадата на раздялата. На фона на градските улици поетът описва подробно раздялата, като проследява преживяванията на младите. Тъгата е трайно чувство, което измества мимолетното щастие на влюбените. Нещо хубаво си е отишло от душите им. Защото любовта се нуждае от празничност. Защото тази повторяемост, сивота на всекидневието разрушава романтиката на любовта. Всички забавления, който ни показва лирическият говорител,са само заместители на празника. Любовта и делникът се побеждават, следва раздялата. Няма вече чувства, няма магия, няма велика тайна. Тогава читателят си задава въпрос посредством въпроса на лирическият герой: Ах, защо ни трябваше да се разделяме! Аз тогаз си мислех, че ще те забравя, но сега си мисля, че съм бил глупак… …и как си мислиш, може да се срещнем пак? За Валери Петров в областта на човешката психика не съществуват абсолютно ясни ситуации и безспорни истини. Всяка човешка постъпка има две страни и винаги, когато най-малко го очакваш, се появява въпросът: „Нима постъпих правилно?” Поетът няма готови рецепти. Изчезнала е магията на любовта и в сърцето се настанява болката. Всекидневието отнема радостта и убива романтичните пориви. В това същност е и основното послание на поемата-да ни въведе в диалектиката на живота. Раздялата и любовта, като че ли се оказват едно и също, защото нито едно от двете не може да бъде възприемано като вечно. Винаги остава една вратичка- „може да се срещнем пак?” Героят се връща към спомена, за да изживее отново забравените чувства. Защо човек има нужда от спомена? Нека си припомним стиховете на поета Димчо Дебелянов: Помниш ли, помниш ли тихият двор, тихият дом в белоцветните вишни? (…) О, скрити вопли на печален странник, Напразно спомнил майка и родина! Човекът живее с поредица от спомени и мечти. Нашето настояще е непонятно без миналото. Ето защо формата на спомен за любовта ни дава възможност да почувстваме по-силно внушението на истинския живот. Лирическият герой споделя своя спомен за любовта. В първата и последната част на поемата той се обръща към слушателя, като сякаш му обяснява защо се е качил на тавана, какви чувства са го обзели при вида на полузабравените снимки, билети, бонбони,шишенце с одеколон. В останалите части, а и в самия край, любимата е тази, към която са отправени словата на лирическия говорител. По този начин Валери Петров, използвайки своя любим похват, ни прави непосредствени свидетели на интимен разговор. Поканата на любимата да сподели спомена, показва и двойствения смисъл на случката. Смисълът в поемата не е един, той се състои от различни чувства, които всеки преживява по своему. Към любовното чувство поетът подхожда двузначно, като смесва възвишеното с ироничното. Така авторът внушава особено двойно виждане на света. Атмосферата, която изгражда той, не се възприема напълно сериозно.една тънка ирония непрекъснато разчупва прекомерния сантиментализъм. От една страна, лирическият „аз” ни прави свидетели на страстта и възторга, а от друга- непрекъснато се само иронизира- „Строфи и любов и кофи със сълзи ”. В първия си вариант замислената от Валери Петров поема е наречена „Далечен джаз”. Поетът обяснява, че творческият подтик да напише творбата е дошъл от един блус на Армстронг, който е съответствал на настроението му. Напрежението между делника на всекидневието и празника на любовта наистина се усеща в непрекъснатото скачане между възвишеното и обикновеното: „с нежни обяснения (възторг) цели километри (ирония)… След писмата-помниш ли?- първите ни срещи(възторг), твоите родители, мразещи ме искрено (попарване на възторга)… Хороскоп извадихме, но не беше весел, ядохме бонбони, но не бяха сладки, искахме да седнем-нямаше място”. Любовта стана всекидневна, празна като среща, глупава като пустите алеи, хладна като есенна стая. На мястото на отлетялата любов се настанява празнотата. Кулминация на отчуждението е мълчанието между двамата. Думите са станали фалшиви и напълно познати и скучни, а мислите летят към някакво далечно, неизвестно, но спасително „пълно с рифове море”. Чрез силата на силовия контраст Валери Петров внушава на читателя идеята, че животът има двойна същност: любов-раздяла, истинска страст-разочарование, делник и празник. Сякаш делникът и празникът, диалектно свързани, присъстват в самия език на творбата. Именно това внушава „Тавански спомен”- че любовта е едновременно велико и възвишено, но и смешно, и пронизанизано с надежда ирония чувство. Отвореният край на поемата носи надежда.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

four × one =