„ С ръка човешка ти ме докосни” – есе

„Със ръка човешка ти ме докосни”-,да,ако искаш, можеш и да ме целунеш. Да утешаваш,да разбираш,да обичаш-това са най-красивите човешки възможности. Използват се,обаче само от истинските личности,от тези с главно Ч в названието си „човек”. Да ,наистина има такива,защото обикновеното същество се ражда,диша,храни се,така съществува и расте. Чак когато порасне,се разбира какво е то всъщност,дали е достойно да се нарече истински човек. Ще мрази,ще завижда,ще обижда и злорадства-това е лесно,но ще съумее ли да съчувства,искрено да ласкае,реално да обича? Любовта е най-яркият признак за истински човек. Само този,който я е изпитал е наясно с нейното блаженство. Но не и тази обич,която е самолюбие,тя е лъжа,просто една измама. Истинската стойност на красивото чувство се изразява от неговото споделяне,в това да го дариш някому,да го сгрееш и ощастливиш. Да го направиш светъл като теб и така да забрави чувството на студ и самота. По този начин извисяваш себе си,чувстваш се някак жив и щастлив,че си споделил тази святост с някой друг. Именно този някой според теб е заслужил този дар и достойно го е оценил. Любовта,дарена му от теб, ти се връща многократно. Между вас двамата се образува особена връзка като невидима нишка,която ще ви свързва за дълго. Сдобил си се със сродна душа,която е способна да те разбира по-добре от всеки друг и най-важното-да те обича. Човекът,който си срещнал,не е съзнавал,че е способен на такава вярност. Досега той е бил лъган,използван и ограбван по особен начин. Може би е станал несигурен,недоверчив и ти това първо наистина си го усетил. Въпреки това си успял да го спечелищ,накарал си го да повярва в теб,а той е мислел,че не съществуваш. Помогнал си му да види света по различен начин-по-топъл,по-добър и по-красив. Успял е най-сетне да повярва,че има утеха и за най-голямата мъка,че все пак има прошка и за големите грешки,че има някой,който не само да го обича,но и да му бъде истински приятел. Страхът и омразата остават зад гърба му. Повече никога няма да бъде излъган. Досега всички му бяха чужди,никой не го разбираше,а може би той сам искаше това. Беше си сложил маска на студен и корав,дори страшен,но същността му не беше такава. Беше чудесен,мил,дружелюбен. Силно искаше да даде топлотата,която извираше в него,да обича,истински да докосва,сякаш съживява,да изрича искрени думи,не прости клишета. Не искаше да наранява и обижда,но досега само така бяха постъпвали с него,как да бъде любезен и мил! Понякога си мислеше,че вече открива щастието и наистина сега може да се довери,но това се оказваше просто мираж. Вече дори преставаше да вярва в истинското. Животът му се струваше само един театър,в който всеки играеше роля на неодушевен предмет. Отчаян,беше започнал да се примирява,че е останал последният човек,който вече също започва да губи своята душевност. Слава Богу,че всичко не приключва по този начин. Животът все пак е справедлив и му дава най-ценното от себе си,дава му любовта. Тя променя мирогледа му,държанието,дори външния вид. Никой не може да повярва,че това е онзи съшият,онзи безсърдечният със страховитото изражение. На него самия му се струва нереално това щастие,не може да познае себе си. Да,той е,само че вече е срещнал човек,разбиране и топлина. Запълнил празнината в себе си и намерил смисъла на своето съществуване,ще умре достойно,защото е познал любовта и усетил докосването от човешката ръка.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

sixteen + six =