Сюжет и композиция на „Илиада” и „Одисея”

Още в античността изследователите отбелязват, че поемите „Илиада” и „Одисея” са твърде различни една от друга, и изказват известни съмнения относно авторството им. Главната разлика между тях според Аристотел е тази, че „Илиада” е проста и патетична, а „Одисея” – заплетена и „характероописна”. Освен множеството фактически противоречия, между тях се забелязват и несъответствия от културно естество. „Одисея” отразява по-напреднал обществен стадий. Общеснвото, представено в нея, е силно разслоено: роби, земеделци, скотовъдци, занаятчии, скитници, аристокрация. И боговете са по-цивилизовани. Тяхната намеса в човешките дела е по-ограничена, те открито заемат някаква позиция по отношение на събитията и не си служат с коварство. В отношението им се долавя изградена нравствена мярка за добро и зло – недоволстват, когато простосмъртните нарушават нравствените норми, и се проявяват като застъпниц на справедливостта. „Одисея” напълно подредена, съдържа множество интересни събития и щастлив край. Главният герой в нея е само един – Одисей, и всички събития са свързани с него. В „Одисея” Омир обединява мотиви и детайли от различни източници и времеви пластове. От средиземноморските приказки взаимства сюжета за моряка, който искал да опознае света и като корабокрушенец доплавал до непознат бряг върху отломка от кораб; там срещнал добро чудовище, което му помогнало де се завърне у дома. Този мотив се преплита с разпространената във фолклора на много народи новела за дългогодишното отсъствие и внезапното завръщане на съпруга. От нея Омир използва много основни сюжетни детайли: съпругът заминава на дълго пътуване и поради несигурното си завръщане дава право на своята съпруга след определен срок де се омъжи повторно, ако той не се завърне; дълго е в неизвестност, задържан от непреодолими обстоятелства, после внезапно се завръща в момента, когато съпругата му се омъжва; външността му е променена, но го разпознават по характерни белези, възвръща си съпругата и живее щастлив до старини. Всички тези детайли присъстват в „Одисея”, но Омир внася своето творческо виждане, като ги усложнява. Одисей е разпознат, но постепенно и с натрупване на много опознавателни белези. Той не просто си възвръща любимата, но проявява изключителна сила, наказва осквернителите на дома си и отново заема своя царски престол. Митологичен произход има и мотивът за слизането в царството на мъртвите. Той напомня календарния мит за женитбата на Персефоно за Хадес, царя на Аид, както и за посещението на Орфей в отвъдния свят. Епическият разказ в „Одисея” е съсредоточен около едно действие и един герой. Основната тема е завръщането на „хитроумния” и „многострадален” герой Одисей в родната му Итака. Действието се разгръща в рамките на 40 дни- последните от десет годишното странстване на героя. Пътуването на Телемах играе ролята на ретардация на основното действие, което в общи линии е маркирано още в І песен: домът и царството на Одисей са подложени на разграбване, той трябва да се завърне и да възстанови нарушения ред. В сюжетно отношение пътуването на Телемах е напълно обусловено – той се среща с другари на баща си от Троянската война, научава за премеждията им, разбира, че баща му е жив и всичко това му дава сили да се противопостави на женихите до завръщането на Одисей и окончателното разрешаване на конфликта. Героят Одисей се появява в V песен. След седмогодишен престой на Огигия той изпитва силен копнеж по родината и тъй като боговете вече са взели решение успешно преодолява бурята и се озовава на о. Схерия при феаките. Разказва им изпълнената с много перипетии своя история, те възстановяват богатствата му и му осигуряват щастливо завръщане. В следващата част Одисей се появява като силен и деен герой. Той става основен двигател на събитията. Справя се с женихите и провинилите се роби, разпознат е и посрещнат с любов от близките си и с това действието като че се изчерпва. Сюжетът на „Одисея” се разгръща на няколко нива. Като епическа творба тя има не само едно начало и не само един край. Започва в І, но и в V песен. Завършва един път в ХV песен, когато Одисей стъпва на родния бряг, но после има още два естествени завършека в последните две песни. Това е белег за цялостност и комплексност на сюжета. Омир има разнообразен подход към изграждането на епизодите. Като в типична епическа творба те се разгръщат свободно и понякога преминават в детайлни описания, които забавят действието. Особено показателно в това отношение е описанието на белега на Одисей. Този разказ заема 75 стиха, като историята започва с женитбата на родителите на героя. Епическата тъкан на поемата се изгражда по особен начин с много повторения, скрити сравнения и паралели. Повтарят се посещенията при Еол и Цирцея, пленничеството при Калипсо и Цирцея, обругаванията на Одисей в дома му от коварни роби. Това не нарушава логичната организация на поемата, а внася в нея лайтмотиви, които й придават музикалност.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

18 − seven =