Съчетание между красота, добро и зло, между вина и прошка в разказа „Албена” на Йордан Йовков

След Иван Вазов и Елин Пелин Йордан Йовков е другият майстор на разказа като жанр в литературата. В своите произведения роденият в Жеравна автор откроява човешкото у човека. Добротата, красотата и любовта са най-изконните ценносто в творчеството на Йовков, които крепят морала в света. Милоръсдието и прошката се нареждат до началните основи на всеки човек и са главни мотиви в разказа „Албена”. Добро и зло, вина и прошка взаимно се осмислят в Йовковата творба. Красотата е най-висшата нравствена мяра, която буди състрадание и желание за обвързаност с ближния. Себеосъществяване се извършва като се използват най-съкровените нравствени стойности. В разказа „Албена” Йордан Йовков внушава идеята, че красотата може да се приеме като знак за върховна нравствена устойчивост, която придава ореола на изключителна дувохност. Хубостта на главната Йовкова героиня притежава сякаш магическа сила, която достига сърцата на хората. В този разказ обаче красотата е породила забанена любов, а по-късно и грях. Неземната външна хубост на Албена е причината за прекрачването на строго регламентираните патриархални норми, а именно до убийство. Йовковата героиня стои в основата на това нарушаване на общоприетите закони. Тя осъзнава вината си и е готова да изкупи греха си живота си. В последните си мигове Албена предпочита да напусне света в най-прекрасните си дрехи, което отново потвърждава невероятния й нравствен облик. Тя ще си отиде от този свят хубава и ще се издигне в своята смърт над дребния битов живот. В това последно желание на героинята, читателят долава някаква мистичност в образа на Албена. Превеждането на съгрешената през селото е силен нравствено-емоционален момент в разказа. Йовковата героиня се сблъсква с общността, която се превръща в неин съдник. Албена не се е подчинила на нормите за поведение на жената и по този начин е престъпила патриархалната регламентация. В този смисъл Йордан Йовков загатва идеята, че именно общността трябва да извърши наказанието. В лицето на друг персонаж от разказа белетристът изразява, че присъдата трябва да бъде произнесена насред общността. Дядо Власе се превръща в алегоричен образ на селото, осъждащо Албена. Но веднага след това Власе, както и съселяните му, биват овладени от някаква необяснима сила. Тя се изразява в красотата на Албена. В този повратен момент от разказа красотата на Йовковата героиня добива магически характер и пленява душите и сърцата на селяните. Това е най-силно въздействащият момент от творбата, който носи основното послание на писателя. Красотата в творчеството на Йовков притежава безкрайна облагородяваща енергия. Хубостта като висша ценност умее да пленява човешко и природно, земно и небесно. Подвласни на тази магия се оказват и селяните. Те осъзнават кое е стойностното в живота, това без което не може да се живее. Изключителната неземна красота поражда милосърдието, което нараства до степенна прошка. Авторът иска да подчертае, че главната героиня носи прекрасното и вътре в себе си. Показателен за това е моментът на раздялата между Албена и детето й. Въпреки че детето е издало майка си, то бива обсипано с целувки от нея – израс на дълбоката й привързаност. Грешницата е видяна в светлината на любяща майка, което е най-важната мяра в една жена. Този, изпълнен с много драматизъм, момент не трае дълго. Постепенно изчезва тайнствената атмосфера. Внезапната поява на Нягул драстично променя хода на събитията. Той е този извършил убийството и е влюбен истински в Албена. Носи романтичното в образа си и избира да сподели отреденото наказание на любимата. А това възмездие отново излиза на дневен ред, защото пристигането на Нягул слага край на онази невероятна магия. Албена отново е гледана съднически. Тя още веднъж се превръща в просто една подсъдима: „Завикаха, загълчаха всички. Когато учудването попремина, жалостта към Албена изчезна в един миг.” Героинята е обстреляна с гневни укори. Появата на Нягул предизвиква възмущение особено сред мъжете, които са се прехласвали пред красотата на Албена. Тя е покорявала техните сърца. Затова са гледали с друго око на младата жена и не забелязват страдащата Нягулица. Тя, за разлика от Албена, не притежава тайнствените прекрасни белези на изключителното в себе си. В този смисъл посланията на разказа „Албена” са свързани с това, че не може да съществува хармония между хората без наличието на красота и любов, но и на нравственост. Тези най-съществени екзистенциални ценности могат да преобразят злобата в милосърдие.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

4 − 3 =