Създаване и разпространение на славянската писменост и книжнина

Въпреки че княз Борис I извоюва самостоятелна българска църква, все пак съществува реална заплаха от политическото и културно влияние на Византия. Основен фактор за имперското влияние в България е широкото използване на гръцки език. Единствения начин за запазване на националната идентичност е налагането на официялен писмен език въз основа на говоримия славянски. Княз Борис високо отценява и приведства работата на братята Константин-Кирил философ и Методий. Те създават и започват разпространението на славянски писмен език така нужен за държавите с основно славянско население и говорим именно този език. С въвеждането в употреба на собствен писмен език в България, гръцкия става излишен. Самото създаване на този език е голямо по значение събиетие в Европа от IX век.

Предпоставките за създаване на славянска писменост са няколко. Нужно е славянските държави, който в този период в историята на Европа са доста силни и обширни, да запазят своята автономност от силните центрове на европейска мощ- Рим и Константинопол. И Немското кралство и Византииската империя желаят да наложат своето политическо и културно влияние в държави като България и Великоморавия. Широкото използване на гръцки и латински в славянските държави обаче е сериозен проблем за управниците на тези държави. За България е от особена важност да се извършват богослужения на говоримия славянски, защото използването на гръцки застрашава по нататъшното развитие на църквата и християнството в България.

С разпространението на християнството по нашите земи се налага с особена важност използването на собствена писмена реч. Тъй като богуслужението, в голямата си част, се извършва на гръцки това води до голяма опасност, защото неразбирането, или поне не цялостното разбиране, на християнските догми и закони може да доведе до сериозни проблеми в държавата.

През IX век Византия обръща сериозно внимание на славяните, тъй като те наброяват огромна маса в силни държави като България и Великоморавия, и дори в самата империя. Широкото разпространение на славянска реч води до загуба на подкрепа, сред византииското духовенство, към триезичната догма. Византия застава на позиция, че не е против използването на друг език в богослуженията различен от смятаните за свещенни-латински,гръцки и еврейски.

Преди създаването на славянска писменост на териториите на България е съществувало писмо. По сведения на Черноризец Храбър в неговото “Сказание за буквите” по нашите земи са се извършвали опити за пригаждане на гръцки букви към славянските звуци. Върху различни керамични изделия има запазени свидетелства за това примитивно писмо. То е било разпространено между VII и IXв. В по-голямата си част, обаче има запазени свидетелства за широката употреба на гръцки език. Държавната кореспонденция, паметниците, които оставяли след себе си владетелите, в чест на важни за страната ни събития, надгробни плочи и т.н. са били на гръцки. След покръстването на България през 864-866г. освен в държавната власт, езикът на Византииската империя започва да се използва и в богослуженията. Това широко навлизане на византииско влияние в България води до сериозна опасност за националната идентичност на държавата. Създава се опасност от разединение на държавата. След покръстването (864-866) се премахва, в голямата си част разделението между различните племена в държавата (славянски и прабългарски), но възниква друг вид разделение. Държавата, интелигенцията, църквата, използват гръцки, докато простолюдието говори на славянски език. За да се избегне разделение в държавата огромна роля изиграва създадената от Костантин-Кирил и Методий писменост.

Опитие за създаване на графична система въз основа на славянската реч завършват със създадената от Костантин-Кирил философ и Методий писменост. За създаването на книжнина през този исторически период от развитието на Европа са нужни огромни езикови познания. Не само познаването на говоримите гръцки и латински, но и да други не толкова познати и дори “мъртви” езици.  Изисква се доста ясно познаване на литературата и произведенията създавани през този период. Братята Константин и Методий успяват да използват огромните си знания за създаване на писменост съпоставима с латинската и гръцката.

Братята Кирил и Методий са родом от един от най-големите културни,стопански,административни центрове по онова време- Солун. Баща им Лъв е изпълнявал длъжността на военнен управник на областта. Майка им се е казвала Мария и според източниците е от славянски произход.

Методий е роден през 815г. Данните за живота му преди замонашаването му в манастира “Св. Полихрон” са малко. Не е известно светското му име.

Кирил, със светско име Константин, е роден през 826 или 827 г. На 14 години той пише първата си творба. От ранна детска възраст се забелязва неговия талант и остър ум. Бива препоръчан от логотет Теоктист и започва да се обучава в най-великата образувателна школа – Магнаурската. Там изучава геометрия, риторика, астрономия, музика, поезия, аритметика. Негови преподаватели са известни и учени люде, сред които е и широко образования бъдещ патриарх Фотий.

Пред Константин се отварят множество възможности. Бива му предложена държавна служба, но той отказва и става библиотекар в църквата “Св. София”. По-късно, по препоръка на патриарх Фотий, става преподавател в Магнаурската школа.

През този период (IXв) особено популярни са публичните диспути, в които Константин философ се изявява като особено начетен и добър оратор. Той дори побеждава Йоан Граматик. След тази словесна победа Константин бива забелязан от императора Михаил III и дори бива сред малцината изпратени от императора в Багдад по искане на халифа, който желае да му бъдат изпратени най-начетените и умни имперски хора, които да защитят хриянството.

През 855г Константин Философ, заедно с патриарх Фотий, тръгват по т.нар. “Сарацинска мисия” в защита на християнската вяра при арабите. Освен религиозен задачата им има и политически характер. Тяхната мисия довежда до освобождаването на множество заложници.

След успешното завръщане от Сарацинската си мисия, Константин се отказва от всички длъжности в държавата и се усамотява в манастира “Св. Полихрон” при брат си Методий. Според е въпроса под чие влияние или по собствено усмотрение братята се залавят със създаването на славянска писменост. В произведението “Пространните жития на Кирил и Методий” се набляга на тезата за вдъхновението което получават от Бог и нуждата от превод на светите писания на славянски език. В резултат на усилената си работа братята Константин-Кирил Философ и Методий създават основата на славянската писменост-глаголическата азбука през 855г.

За година на създаване на глаголическата писменост се смята 855г. Това отбелязва в своето произведение “За буквите” Черноризец Храбър. В основата на тази азбука лежат свещените елементи- кръг,триъгълник и кръст. Съществуват разногласия относно върху чии фундамент се изгражда славянската писменост. Според някой източници глаголицата се базира на латинския, според други на сирийското писмо, според трети на древно старославянска руническа азбука. Най-дълго в историята е битувала тезата, че в основата на глаголицата стой гръцко писмо. По-късно тази теза бива отхвърлена от науката, за да се наложи мнението че глаголицата е гениално авторско изобретение на братята Константин-Кирил и Методий, плод на усилен труд и дългогодишно усилие. Заслугите основно принадлежат на Константин Философ, който чрез тази писменост остава в историята, като създател на писмо без аналог в историята до този момент. Макар, че Черноризец Храбър съобщава за начална година от формирането на глаголицата 855г, има и други хипотези. Други източници твърдят, че годината е 862 или 863. Това противоречи на тезата на Черноризец Храбър изказана в “За буквите”, но от огромно значение е от чие летоброене ще бъде погледната датата. По византийско летоброене годината след Христа се равнява на 855, докато по александрийското на 863. Все пак в съвременната наука се е наложила 855 година като начална на глаголическата графична система, тъй като 863г е точно преди Великоморавската мисия на двамата просветители, а за създаване на нова славянска писменост се изисква време.

Смята се че към 855г. братята Константин-Кирил Философ и Методий са започнали усилена работа по превода на светите писания, за тази цел те се обграждат с кръг близки ученици, които им помагат за просветителската и преводната им дейност. През същатата тази 855г, се извършва и първата покръстителна мисия на братята просветители. Това става по долината на река Брегалница, която се намира в територията на тогавшна България. По сведения от житията на Кирил и Методий те са обърнали в правата вяра над 50 хиляди души.

През 860 братята Кирил и Методий са натоварени с т.нар. “Хазарска мисия”. При хазарите обаче не постигат особен успех. Покръстени са едва около 200 души. По-голямо значение обаче има откриването на мощите на папа Климент, загинал по хазарските земи. След мисията на п-в Крим Константин отново се връща там, но този път при аланите. Тези мисии на Константин Философ ( Сарацинската, Хазараската и при аланите) му дава достатъчно практически опит за да е подготвен за мисията във Великоморавия. Тази мисия в славянската държава е може би най-важната за просветната дейност на двамата братя.

Великоморавия се създава през IX век. Когато през 862г започват да се формират два силно противопоставящи се военно-политически блока (България и Немското кралство и Великоморавия) славянската държава се обръща с надежда към Византия. Княз Ростислав праща молба към византииския император, да му прати просветители и учени. Това има две основни причини. Първо Ростислав иска да ограничи широкото немско влияние в държавата си и другата важна причина е, че княза иска да сближи държавата си с империята, по този начин той открива могъщ съюзник в борбата срещу Немското кралство и България.  Византия е подготвена за тази молба от страна на Великоморавия. Славянската азбука е изцяло завършена, превода по богослужебните книги е готов и Константинопол е подготвен за да престъпи към своя план за приобщаване на славянските племена към имперското политическо и културно влияние. Императора придава политически привкус на мисията като набляга на възможността Византия да измести влиянието на Немското кралство в голямото славянско княжество. За Константин и Методий обаче тази мисия е възможност да разпространят писмеността си сред славянското население. Братята има желание да дадат на славяните писмена реч, с която да бъдат запомнени в историята. През 862-863 Константин-Кирил Философ и Методий, както и техните ученици, наблягат на превода на голяма част от нужните за провеждане на богослужения свещени книги.

През 863г Коснтантин и Методий, заедно с няколко от най-приближените им ученици пристигат във Велеград, където са посрещнати топло от княз Ростислав. С негова помощ братята изграждат училища с цел да обучат проповедници и просветители във Великоморавия. Константин създава първата по рода си славянска ритургия, като взаимства много от латинските и византииски такива, но запазва типично славянския облик на ритуала. Във Великоморавия Константин-Кирил,Методий и техните ученици остават около 40 месеца. За това време те поставят началото на великоморавската книжовна школа. Набират огромен брой последователи. През цялия им престой обаче, дейността им бива отхвърлена от немското духовенство и неговите последователи. Те категорично отричат проповядването на език различен от трите свещенни (латински,гръцки,еврейски).

След напускането си на Великоморавия просветителите прекарват 6 месеца при блатненския княз Коцел. При престоя си там Костантин и Методий подготвят голям брой ученици, които да продължат просветителското им дело. След заминаването си от блатненското княжество Константин,Методий и техните ученици минават през Венеция. Там Константин Философ спечелва диспут посветен на темата за триезичната догма. По невероятен начин той защитава правото на всеки народ да изповядва вярата си в Бога на собствения си език. Неговата победа впечатлява Рим и папата оправя покана към просветителите да посетят Ватикана. След завръщането си в Константинопол те получават поущрение от императора за невероятните им дела. Имат разрешение от Константинопол да посетят папата. Така през 867 година Константин-Кирил Философ и Методий заедно с мощите на папа Климент се отправят към Рим. Там са посрещнати с почести. Стига се до там, че Римският папа благославя християнските богослужебни книги донесени от братята в началото на 868г. По този начин се извършва признание от Рим към славянският език. Учениците им са наградени също с високи почести и биват ръкоположени в дякони и презвитери. Чрез действията си папата благославя и признава за равен на другите езици славянския. Година по-късно, завършил последния си книжовен труд, умира Константин. На 14 февруари 869г. той почива, като на смъртния си одър приема името Кирил. Бива погребан в църквата “Св. Клементе”.

След смъртта на Кирил, по настояване на блатненския княз Коцел, папата ръкополага Методий за епископ на славяните в Панония. След неуспеха  си да приобщи българите в лоното на Ватикана, папата проявява особенна грижа за останалите славяни. Адриан II е заинтересуван да приобщи блатненското княжество към Римската църква. Това е така поради обширните територии управлявани от Коцел. Папата изпраща Методий при княз Коцел, но му поставя условието първо да прочита литургията си на латински след това на славянски. Въпреки този компромис немското духовенство си остава непреклонно. Те искат задържането на Методий, което в крайна сметка се случва през 870г когато той е задържан и осъден в Регенсбург. Той преживява затворен в манастир без знаението на папата близо две години и половина. Разбирайки за своеволията на немското духовенство папа Йоан VIII моли синът на Людовик Немски да му помогне с освобождението на Методий. Като награда за изживяните мъки, папата ръкополага Методий като архиепископ на Великоморавия. Той заминава за Велеград където се заема да продължи дейността си от Великоморавската мисия. Поради напрежението между Немското духовенство и Методий, папата издава заповед на просветителя да проповядва само на латински. Той, разбира се, не се подчинява на тази заповед и продължава своята дейност на славянски език. Поради тази причина е изправен пред църковен съд в Рим през 880г. където той блестящо защитава правото да се проповядва на славянски език и доказва своята вярност към римската църква и папата. Методий отново се завръща във Велеград. Там обаче, той не е посрещнат радушно. Въпреки защитата си в Рим, немското духовенство го отхвърля. Той заварва нов владетел на престола- княз Светополк, който е привърженик на Немското кралство и латинската култура. Методий, уморен от постоянната вражда с немското духовенство, предусещайки смъртта си, предава своята власт на своя ученик Горазд. Малко по-късно на 6 април 855г той почива и е погребан във Велеград. Малко след смъртта на великия просветител, от Рим пристига забрана за употреба на славянски език в богослуженията. Окуражени от папската намеса, немските духовници започват гонение на Кирило-Методиевите ученици. Горазд вероятно намира смъртта си, а другите верни ученици и последователи попадат на пазара за роби във Венеция, където случайно ги открива имперски пратеник и ги откупува за императора. През зимата на 885-856г учениците на Кирил и Методий Климент, Наум и Ангеларий са прокудени от Великоморавия и се добират до българската крайдунавска крепост Белград. Местния управник ги праща при княз Борис. Той ги посреща радушно и им предоставя всички необходими условия за работа над книгите. Те не случайно се насочват към България, тъй като е известно желанието на държавата да поеме по пътя на славянското просветление.

През 886г от Константинопол пристигат някой от откупените ученици на Кирил и Методий. Предполага се че тези спасени ученици са влязли в контакт с Борисовия син Симеон в Константинопол и той е съдействал за тяхното изпращане в България. Византия не се противи на това. Това е така поради промяна в политиката на империята към България. След краха на Великоморавската мисия на Кирил и Методий, Византия започва да обръща по-голямо внимание на България. Първоначално се изпращат просветителите във Великоморавия с цел да се приобщи тази държава към страните под влиянието на императора. Той смята, че географската близост и широката употреба на гръцки в България, ще са достатъчни, за да попадне славянската държава под влиянието на империята. Но тъй като мисията във Великоморавия не се увенчава с успех, императора решава да изпрати ученици на Кирил и Методий в България като с тях формира “българска мисия”.

В началото след пристигането на Наум, Ангеларий и Климент, княз Борис и неговите най-приближени боляри прекарват много време в дискусии и обмисляне на създаване на български църковен клир и разпространяването на славянското писмо. След пристигането на другите Кирило-методиеви ученици от Константинопол, тази мисия става напълно изпълнима. Решава се да се създадат две средища на обучение. Княз Борис определя това да са Плиска и Охрид. В Кутмичевица се установява Климент, докато в Плиска остават Наум и другите ученици на Кирил и Методий.

Климент Охридски е един от най-видните и изявени последователи на Кирил и Методий. Сведения за него черпим основно от неговото  Пространно житие от Теофилакт и от пространите жития на Кирил и Методий. За Климент се предполага, че е роден в западните български земи през 840г. Той е последовател на просветителните братя още от манастира “Св. Полихрон”. Център на неговата дейност в Кутмичевица става манастира “Св. Панталеймон” в Охрид. Той си поставя за основна цел да покръсти все още непокръстените в Македония, и да обучи български църковен клир, които да проповядва на говорим за населението език. През годините си на просветителска дейност в Охрид Климент подготвя хиляди ученици. С него свързваме “кирилицата”. Той обновява оставената от Кирил и Методий глаголица, като я именува по името на великия си учител. Кирилицата е доста по-съвременна и лесна за употреба от глаголицата. Той спомага за налагането на славянски език на висшите етажи на властта и изваждането от употреба на гръцки из държавата. През 893г след като Симеон наследява трона той провъзгласява Климент Охридски за “пръв епископ на българския език”. Климент, обаче отказва, най-вероятно в знак на протест срещу водената от Симеон агресивна политика към Византия. В крайна сметка той поема длъжността и остава на нея до края на дните си през 916г.

Освен да обучава нови ученици, които да разнасят просветителското дело в страната, Климент Охридски се заема с усилена книжовна дейност. Той превежда множество произведения като освен това поставя началото на старобългарската литература. Под негово ръководство Охридската школа достига истински разцвет.

Основател на Преславската школа се явява друг Кирило-методиев ученик- Наум. Сведения за неговия живот можем да черпим от различни източници, но най-обилна информация има в Пространните жития на Климент Охридски. За него се знае, че е роден около 830г. Той работи усилено за налагане на българския език като богослужебен. С подкрепата на княз Борис след като пристига от Великоморавия Наум основава Преславската книжовна школа. Той се заема основно с преводна дейност. Негови помоощници за Константин Преславски, Черноризец Докс, за който се смята, че е брат на Борис. Други винди дейци са Йоан Екзарх и Тудор Доксов (син на Черноризец Докс). Самия син на Борис, Симеон взема дейно участие в книжовния живот. През 893г., когато Климент Охридски поема длъжността архиепископ, Наум става негов заместник в Охрид. През 900г се оттегля в манастира “Св. Архангел Михаил” където посреща смъртта си през 910г.

Създаването на собствена писменост увеличава броя на писменото творчество. Появяват се множество автори, които освен превод създават и собствени творения. Най-отявлените са Кирило-методиевите ученици-Климент,Наум,Черноризец Храбър, Презвитер Грегорий, Константин Преславски и др. Тъй като кирилицата започва да се използва най-рано в България, по-късно други държави изпозлват наши преводни произведения в богослуженията и церемониите си.  Създадената от българските просветителски деятели литература напуска пределите на страната и влиза в употреба основно на руси и сърби, които започват доста по-късно своя път към славянско просвещение.

Със създаването и разпространяването на собствена българска писмена реч, се постигат множество положителни ефекти за страната. Формира се съсловие на грамотни и образовани хора. Допълнително спомога за прехавнето на разделението между племената на българите и славяните в пределите на България. Като цяо формирането на българска народност е особено важен етап от развитието на държавата ни. За формиране на единнен етнос са нужни няколко неща. Реч, на която да говори цялото население, единнен език, както и общо вероизповедание. Несъмнено голяма рола за изграждането на българска народност изиграва и създаването на българската държава. Обособявайки двата етноса в единна държавна формация се постига ефект на сближаване между племената. Държавната институция налага единна религия, единнен писмен език говорим от голяма част от населението. Чрез всичките тези фактори държавата спомага за премахването на съществуващите между племената различия, обособявайки ги в едно цяло. Покръстването на българите също е един от най-важните фактори за премахването на различията между прабългарите и славините. Религията сплотява хората, премахвайки техните варварски различия. По този начин, покръстването на България през периода 864-866г е едно от най-важните събития в историята на държавата. Езикът също е от особенна важност. Тъй като по-голяма част от населението говори славянски той като цяло надделява над старобългарския и окончателната му “победа” е на Преславския събор през 893г. когато славянският е приет за официален език.

Посредством всичките тези фактори в края на IX началото на X век имаме една обособена българска народност, един етнос само определящ се като български. Изградено общество, единно и силно.

Благодарение на братята Кирил и Методий и усърдната работа на техните ученици в България се създава и разпространява усилено славянската писменост. Въпреки че първоизточника на идеята за славянско просвещение е Византия, водена от своите цели да приобщи славяните към себе си, тази идея излиза от границите на начертаното от императора и се превръща в символ на славянското единство и сплотеност. Езикът обидинява славяните и прабългарите вместо да доведе до приобщаване на етноса към империята. България се превръща в културен център на славянския свят. Единния език, вероизповедание и държава, довеждат българския народ до невиждат до тогава възход. Огромна роля за това изиграва княз Борис I, който е определян от множество наши историци като най-далновидния и мъдър управник на България. Той записва името си в историята като реформатор и умел дипломат. Цялото управление на Борис I  е белязано под символа на успеха. Той извоюва самостоятелна църква, собствен писмен език, не само, че отстоява независимостта на България от други силни държави, но и я превръща в една от силните държави в Европе в периода IX-X век.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

11 + 19 =