Страдание и състрадание в стихотворението “Старият музикант” – Христо Смирненски

Стихотворението “Старият музикант” на Христо Смирненски е част от цикъла “Децата на града”. Главният герой е поредният представител на забравените, бедни и угнетени хора в големия град. Авторът представя един възрастен музикант, отхвърлен от обществото. Ала този човек не е единствен, а точно обратното, съдбата му е близка на много други. Затова Смирненски ни показва живота му и така ние виждаме и живота на останалите като него. В стихотворението “Старият музикант” Христо Смирненски представя страданието на един социално слаб човек, с цел да събуди състрадание. Целият живот на стареца е трагедия. Светът, в който живее, е неприветлив и бавно го убива. Но най-лошото е, че тази драма не поражда състрадание у околните. Тълпите, които го подминават, са равнодушни към мъките на бедния музикант. С тази картина Смирненски се опитва не само да възвърне липсващото състрадание у хората, но и да отрече този така бездушевен и жесток свят. В първите две строфи на творбата авторът е използвал контраст, за да противопостави двата основни образа – на стареца и на заобикалящите го тълпи. Той, музикантът, е приведен и “черната старческа мъка” бди над главата му, а те, тълпите са толкова пъстроцветни и шумни. “Бурно край него живота кипи в грижи и горести вечни”, ала той “тегли полекичка лъка”. Всичко в двата образа е различно. Старецът е пасивен, изтощен от живота си, а хората около него – активни и шумни. Животът за тях кипи и процъфтява . Но независимо от жизнеността на хората, те остават все така “зли и далечни” за бедния човек. За да покаже още веднъж страданието на стария музикант, Смирненски разкрива отблъскващия образ на града. В следващите три строфи от стихотворението той изобразява градския пейзаж, който е сив и мрачен. Чрез картината, която рисува, авторът създава паралел с настроението на възрастния човек. Този пейзаж напълно съответства на душевното му състояние. “Траурен здрач” и “ситен снежец”, това зимно, мрачно време е в синхрон с тъжните чувства на музиканта. В тази минорна действителност, в “зимните вихри студени” дори цигулката му спира да свири. Той не свири, а стене. Само “печална луна, фосфорно бледа и обла” вижда тази човешка трагедия, но и тя остава няма и несъпричастна към мъката му. Смирненски разкрива не само образа на града, но и описва образите на музиканта и тълпите. За да се постигне желаното – изтъкването на страданието им са противопоставени образите на стария музикант и тълпите. От една страна бедният старец, който свири на цигулката си тъжни мелодии, се опитва да дари някаква красота и разнообразие в забързания живот на хората. Застанал на улицата, той “тегли полекичка лъка си” . А от друга страна хората дори не го забелязват. Егоизмът и циничното им безгрижие заменят благодарността, съпричастността и състраданието. Старият музикант, както и героите от стихотворението “Зимни вечери”, са изобразени не като реални хора, а като безплътни същества, като сенки. Те изживяват живота си като на сън, душата им отдавна ги е напуснала. Тези хора са обречени на мизерия и глад и не им остава нищо друго освен да чакат смъртта си. Тази творба на Хр. Смирненски, както и другите от цикъла “Децата на града” са с главната умисъл да се укори и отхвърли стария свят и хората, които живеят така равнодушно в него. Страданието, на което са подложени децата на големия град, не намира състрадание и съпричастност от никого. Апатията на тълпите силно разочарова автора и с произведенията си той призовава за един нов свят. За свят, в който човешките права на хората няма да бъдат потъпкани.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

15 − 5 =