Стихотворението ‘Елегия’ на Христо Ботев

Поезията на Христо Ботев изгражда образа на един неспокоен, бунтовен, но самотен човек, който се стреми да обвърже историческата съдба на народа си с моралния избор на всеки отделен човек. Стихотворението ‘Елегия’ е пределно съкровено, разкриващо драматичните душевни терзания на лирическия герой в порива му да проумее и да намери своето място в живота. Образът на събеседника е особено важен, защото служи като подтик за лирическа изповедност. В центъра на ‘изповедта’ стои едно особено емоционално състояние – трудността, нравствената невъзможност да се живее в света на робството. Дълбоко в себе си героят е принуден да води друг, различен живот – живот в тайното страдание и в мъчително душевно терзание. Тук се открояват и два от основните мотиви в ботевата поезия – този за изпепеляващата раздвоеност и разтерзаност на душата и този за самотата. Всяка ботева творба е една дълбоко изстрадана болка, една ясно осъзната и категорична личностна позиция. В стихотворението си ‘Елегия’ авторът изобличава тъмните социални сили и духовна убогост, поддържащи царството на насилието и лъжата. Темата за нерадостната робска участ на народа е една от най-ранните във възрожденската ни литература. Тя е и основния смисъл на книжовната дейност и на Паисий, и на Софроний, на първите стихотворци, на Славейков, на Каравелов, на много други творци… Но в ‘Елегия’ (тъжно стихотворение) тя за първи път прозвучава така силно. Заредена с искрена художествена енергия се оказва още началната, въвеждащата метафора. Един познат и нееднократно използван дотогава образ – на дълбокия сън, от който трябва да се събуди народното съзнание, придобива изключителна мащабност и сила: Кажи ми, кажи, бедний народе, Кой те в таз робска люлка люлее? Първите две строфи ни припомнят удивителната способност на Ботев да съчетава привидно далечни по своята същност или историческа хронология и характеристики явления и да ги подчинява на една художествена идея: от Юда до мъчителите на Спасителя, през Лойола и фарисеите, които пеят: ‘Търпи и ще си спасиш душата’, до ‘…нов кърджалия, нова полуда’. Всичко е казано в границите само на няколко стиха, с достатъчно добре характеризиращи всеки от символите обстоятелства. Прекъсванията на авторовата реч са кратки като че ли изстреляни въпроси: ‘Тоя ли? – кажи ми”. И с отговор, който е страшен като тишината след изстрела, защото тя е тишина, заредена със смърт: ‘мълчи народа!’. В нашата литература няма по-силен, по-безнадежден образ на духовна и политическа смърт, до която едно варварско робство е довело цял народ: Глухо и страшно гърмят окови, Не чуй се от тях глас за свобода. Нещо митично, прометеевски трагично и величествено има в поетическия образ на народа: ‘намръщен само с глава той сочи’. Парадоксалната логика на поетическата фантазия на Ботев предлага почти сюреалистични образи: не тялото е разпънато на кръста, а кръстът е забит в живо тело; не роби са оковани във вериги, а ‘ръжда разяда глозгани кости’. Предполагащия мащабност и епичност образ на народното страдание е изкристализирал в неочаквания и само на пръв поглед странен образ: ‘смок е засмукал живот народен’. Отново срещаме удивителната способност на Ботев да осъществява художествено-логични връзки между привидни нямащи нищо общо помежду си явления и да постига по този начин още по-силно художествено внушение. Във всички ботеви стихотворения има тъга, дори и в едни от най-оптимистичните, но ‘Елегия’ се е превърнало в един дълбоко трагичен химн на безнадеждността. Като велика личност Ботев има своята велика мисия, както, разбира се, и своя велик личностен и исторически шанс да я осъществи. Начинът, по който се формират интелектът и характерът му, обстоятелствата, които изграждат неговия кратък, но протекъл с много мълниеносен блясък млад живот, предопределят неизбежни и съдбата му. Като истински месия той не би могъл да не каже това, което е казал, да не извърши онова, което е извършил, и очевидно – да завърши своя път по друг начин, освен на кръста на народното страдание. Затова той бърза да остави своите послания до съвременниците и до потомците си, бърза да направи своите равносметки със света, който след него трябва да стане малко по-добър.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

5 × 4 =