СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА СТИХОТВОРЕНИЯТА „ПОТОМКА” И „ЖЕНА”

Българският читател е привикнал да тър¬си типично женското обаяние в образите, създадени от Вазов, Славейков и Йовков. Но поетичните творби на Елисавета Багряна и Блага Димитрова създават истинския, неподправен образ на же¬ната изобщо, а не на типично българ¬ското у нея. Стихотворенията „Потомка” и „Жена” пресъздават двете лица на жената – волната, родната сестра на вятъра, избрала да следва полета му по неизбродимите пътища на света, и саможертвената, загрижена за до¬машния уют, избрала за единствена своя радост спокойствието и трево¬гата на дома. Героинята на Багряна от стихотво¬рението „Потомка” е неудържима, темпераментна, готова като своята „прабаба тъмноока” да напусне сигурния свят на изконно битовото и устойчиво традицион¬ното, за да последва зова на любовта на „светлия хан”. Тя разбира своята витална същност и не желае да се промени, но ис¬ка да види откъде водят началото си ковар¬ството и грешността й, поривът й към сво¬бода. Единственият отговор се намира в миналото, но не документираното, а унаследеното, посланията, които носи родова¬та кръв. Не й трябват портрети и фамилни книги, защото по себе си опознава същ¬ността на предците си. Чувството за родо¬ва принадлежност е заложено още в загла¬вието на творбата. Потомка означава нас¬ледница – това е своеобразно предупреж¬дение- всичко в нейния характер е обос¬новано от факта, че е продължила родови¬те завети. Пътуването й към миналото е пъ¬туване към себе си. Лирическата героиня усеща интуитивно, че и тя, подобно на „прабаба тъмноока”, предпочита непознатото пред познатото, широкото природно пространство пред ограниченията на отегчителното домашно спокойствие. Желае вятърът да е нейният спътник във волното й бягство от традици¬ите на семейството и бита. Разбира, че по¬ведението й е осъдително за другите, за¬щото е различният избор, защото е различ¬ната жена. Затова героинята споделя: „Мо¬же би съм грешна и коварна.” Тя няма вът¬решна убеденост за това, но вероятно така е определяна от хората. Ако съзнава греш¬ността и коварството си, би заявила: „Аз съм”, а не „може би”. Финалът на творбата отново оправдава характера й. Виновна за това е не тя, а родовата й кръв.Така отго¬ворността за нейното поведение се поема от предходните поколения. А съмнението й, че „сред път” ще се сломи, е неоснова¬телно, защото потомката е силна и устойчива на житейските бури, щом държи в ръ¬цете си най-сигурното оръжие – порива към свобода. С такъв свободолюбив дух, непокорство и волност героинята на Багряна сякаш е ро¬дена, за да бъде вечна спътница на вятъра, да покорява нови хоризонти, да завоюва нова любов, да бъде вярна и невярна, да търси винаги различното. И в никакъв слу¬чай да не допуска еднообразието да завла¬дее битието й, защото за нейната темпераментност това е равно на смърт. Различен е житейският избор на героиня¬та от стихотворението „Жена” на Блага Ди¬митрова. Тя не намира за необходимо да търси първоизворите на своята същност в далечното минало. Добре познава себе си и всички характеристики, които изброява, са даденост, факт, който намира логичното си обяснение в думата „жена”. Нейният из¬бор е тревогата, усмивката, саможертвата и отговорността. Той е рискован, осъжда я на всеотдайно себераздаване, но това не обез¬смисля живота й, не внася еднообразие в него, а я прави горда, че светът зависи от нейната устойчивост, от способността й „ вечност да стори от краткия миг”. Героинята на Блага Димитрова е грижов¬на и любяща, устойчива на разочарования и заредена с оптимизъм, великодушна и щедра, красива и силна, вярна и готова на прошка. Всичко това е предопределено от най-рискования път, по който е поела. Той не води към непознатото и различното, изменчивото и греховното, какъвто е пътят на „потомката”, а отвежда към домашното ог¬нище, към бъдещето, но и към традицията, към познатото, но и към отговорното. Затова откровената изповед на жената за¬почва с усещането за тревожност. Тревогата е такова състояние на ду¬ха, което се усеща в глъби¬ните на сърцето, без да се демонстрира на околните. И за да я скрие, тя е длъжна да бъде „красота и усмивка”, за да не обезпокоява тези, които обича. Геро¬инята на Багряна е спътница на вятъ¬ра, а лирическата изповедница на Блага Димитрова върви „срещу изменчивия вятър”. „Безразсъдният път на сърцето” е пътят на любовта, но „потомката”, следвайки го, е готова да бъде скитница, докато героинята в „Жена” е изведена от чувството за обич и грижа до прага на дома. Защо¬то там тя приема своята орисия в жи¬вота: „единствена радост да бъде/ра¬дост да дава”. Семейството е немислимо без же¬ната не само като продължител на живота, но и като духовна опора. Силата на мъжа има нужда от нежността на „слаборьката”, от нейната усмивка, мил жест, оптимизъм и любов. Тя е способна, като съпруга и май¬ка, да прощава грешките на другите, но ни¬кога да не греши, защото, ако към другите е великодушна, то към себе си не е склон¬на на компромиси, тъй като трябва да е готова „да гради живот от отломки”. Жената осъзнава откога се е породила тревогата в душата й. Безгрижието и волността са отстъпили място на грижата, а от¬говорността и тревогата в момента са пре¬върнали мълчаливата целувка в детски вик. Да носи бъдещето в утробата си е най-вър¬ховното усещане, което не може да бъде пренебрегнато заради волността и екзоти¬ката на непознати светове. Безсънието и раз¬тревоженото майчино сърце, което неу¬морно бди над „новото стръкче”, ще начертае малките пътечки на болката и умо¬рата по красивото лице, ще посребри ко¬сите, но това довежда до житейския под¬виг, до саможертвата. „Нищо за себе си да не оставиш” е знак за безкористна щед¬рост, за висок морален дълг в името на бъ¬дещето, но и в името на миналото: „чис¬тите извори да защищаваш”. Тревогата, от¬говорността и саможертвата са духовните стъпала, които извеждат героинята до приз¬нанието в поетичния финал: „Горда съм, че съм жена.” Който и път да поеме – на свободолюбието и изменчивостта или на себераздаването и верността, жената е удовлетво¬рена от направения избор. Защото това е или зовът на родовата кръв, или на сърце¬то.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

four × three =