“Спи езерото” –Пенчо Славейков

Лирическата миниатюра „Спи езерото” на Пенчо Славейков е част от неговия цикъл „Сън за щастие”.В него основни теми и мотиви са сблъсъкът мечта-действителност, отчуждението от света и копнежът по отвъдното, вечната красота на природата – огледало на човешката душа. „Спи езерото” намира своето място в цикъла като произведение, отрзяващо величието на природата и хармонията, която цари в нея. На пръв поглед поетът като че ли изобразява напълно обективно, сама по себе си, една природна картина, изписана изцяло, в спокойни , меки линии и багри.Но в действителност тази картина е дълбоко изживяна от него, той я е наситил с онова тихо, съзерцателно състояние на духа, което е много характерно за цялото му творчество. Душевният мир, вътрешното вглъбяване и хармонията у поета са в пълен синхрон с нежността, чувствеността и изяществото на природната картина – заспалото езеро. Първата и втората строфа са смислово неразривно свързани чрез анжамбман: Спи езерото; белостволи буки над него свoждат вити гранки… По този начин се предава една наситеност на описанието и експресивност на природната картина.В третата строфа постепенно настъпва усещането за спокойствие и кротост чрез преобладаването на звуците „х”, „ъ” и „и”: и в тихите му тъмни глъбини… Словосъчетанието „ тъмни глъбини „ внушава величественост и необятност. Но тя предизвиква само възхищение и благоговение, защото е тиха и в нея сущствува само хармонията , а не заплаха. Преплитането на сенките на белостволите буки пак навява усещането за единство и сливане, както и за покровителство над тази нежна необятност. Така както спокойствието се е сляло с душата на поета и я покровителства . Във втория куплет вече настъпва едно леко „ раздвижване „ на картината. Това ,обаче , не нарушава нейното първоначално спокойствие , защото това движение е толкова леко и нежно , и едва доловимо , то неизменно носи хармонията на необятността наоколо и е само още един нюанс от вълшебството на тази обстановка : Треперят , шептят белостволи буки, а то , замряло, нито трепва… Понякога му сал повърхнини дълга от лист отронен сепва. Треперенето и шептенето са толкова нежни звуци , че не биха могли да нарушат тишината. Те се превръщат в тиха музика на фона на красивата картина.Това се усеща от употребата на много беззвучни съгласни „ п” , „ш „ и „ т”, които говорят за лекота и ефирност на звуците. Единственото движение на езерото настъпва, когато на повърхността му падне лист от белосволите буки , които са над него.Но това е за кратко , само за един миг се случва това.След това отново натъпва тишина точно както е и в душата на поета. Красивото спящо езеро най-добре ни показва дълбоката връзка на човека с природата, спокойствието и хармонията на човешката душа , така както е в природата, както е в спокойното езеро.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

four × four =