СОФОКЪЛ – „АНТИГОНА” – НРАВСТВЕНАТА КРАСОТА НА АНТИГОНА

Позната като една от многото геро¬ини в Тиванския митологичен цикъл, Антигона е вече цялостно изграден драма¬тургичен образ. В едноименната траге¬дия на Софокъл. сюжетът се развива около острия конфликт, възникнал след смъртта на Полиник, брат на Антигона. Противопоставени са характерите на двете сестри, очертан е личностният сблъсък между царя и неговата племен¬ница. Креон се бори за утвърждаването на своите държавнически позиции, а Антигона защитава неписаните морал¬ни, общочовешки закони. Главната героиня се разкрива като личност с изключителна нравствена красота. Тя запленява както със своята чистота и невинност, така и с огнена¬та страст, с която отстоява позици¬ята си като се противопоставя на държавника Креон. Антигона напълно се различава от идеала за жена на своето време. Тя е силна и дръзка, има смелостта да се опълчи срещу неправдата. Същността на подвига, който тя извършва, се разкрива чрез несломимото й желание да следва повелите на сърцето си. Дра¬матургичното действие проследява по¬лета на един свободен, дързък дух към света на трагично извисената човешка нравственост. Още в пролога на произведението е изведена основната идея – изключител¬ността на Антигона. Ярък е контрас¬тът между двете дъщери на Едип. Исмена се представя като типичен пример за смирена и покорна жена, която знае мястото си, отредено й в древното об¬щество. Но Антигона е различна. Тя са¬ма определя кое е справедливо и кое – не. Вярва силно в своята правота, решавайки да следва повелите на традицията. Исмена обича не по-малко брат си, но нейната безпомощност е противопос¬тавена на решителността на Антиго¬на. Исмена признава: „Що бих могла, зло¬честа, аз да сторя?…”, на което получа¬ва твърдият отговор на сестра си: „Ти не щеш ли, аз ще заровя твоя брат и моя.” Примирила се със загубата на близките си, Исмена не може да приеме рисковете, на които е готова да се изложи Антиго¬на. Тя отчаяно се опитва да разубеди се¬стра си, припомняйки й трагичната съд¬ба на Едиповия род. Исмена е избрала благоразумното подчинение, няма сила да се опълчи, въпреки че сама не вярва в справедливостта на взетото решение: Разбери, че ний Жени сме, слаби да се борим с мъжете. Тез, които заповядват, по-силни са от нас и ние трябва да им се подчиняваме не само в това, а във всичко – даже и в по-зло. Но както Исмена не може да осъзнае красотата на подвига, към който се е устремила сестра й, така и Антигона не може да приеме бездействието: Стой ти на това, аз брату гроб отивам да приготвя. Вярна на обичта към брат си, тя не мо¬же да остане безучастна пред несправедливостта. Антигона много добре знае последствията от неподчинението на царската заповед: „непокорният, пре¬бит от народа с камъни да падне”, но предпочита да изпълни божествената повеля, оказвайки необходимото уважение на мъртвия. Това, което сестра й на¬мира за „безумство”, за главната геро¬иня е безусловно и задължително. Само¬жертвата в името на справедливостта е гордост и чест за нея: Но остави ме с мойта безразсъдност да принеса аз мъки. И каквато съдбата ми да е ужасна, пак ще бъде мойта смърт прекрасна. Разбрала, че дори съвсем сама, Антиго¬на е достатъчно смела и силна да изпъл¬ни дълга си, скърбящата Исмена я изп¬раща с думите: Върви, кога е туй желание твое; знай, че си безумна, ала вярна в дружба. Конфликтът между Креон и неговата племенница е очертан. Позициите им са ясни в тяхната противоположност. Пла¬менните слова на Антигона са защити¬ли нейната правота. Изправянето на двамата главни герои лице в лице, внася равновесие в развити¬ето на действието. С началния си моно¬лог владетелят се разкрива като строг, но загрижен за своята страна държавник. Отбелязват се благородните му мо¬тиви. Той е непреклонен в решенията си. Именно такава силна ръка е необходима на Тива, за да се възстанови след споле¬телите я нещастия. Затова и получава общественото одобрение, въпреки жестокостта на издадената заповед: Креоне, тъй решаваш за приятеля и за врага на нашето отечество. Закони можеш да прилагаш всякакви – за мъртвите, тъй както и за живите. Но почти веднага след това признание пристига вестта, че все пак някой е дръзнал да пристъпи царското решение. Креон е разгневен, обществеността – изненадана и притеснена. Всички искат да узнаят кой е този, притежаващ такава дързост и необикновена смелост. Когато Антигона сама признава своя¬та постъпка, царят е напълно обладан от гнева си. Като мъж, той не може да приеме непокорството на една жена. Опитвайки се да намери оправдание за безразсъдните действия на девойката, той среща нейната твърдост. Анти¬гона не само гордо заявява, че е пристъ¬пила заповедта му, но и достойно защи¬тава позицията си: Не смятах за така могъщи твоите повели, че да нарушава смъртният неписаните вечни божи правила. Не са от днес и вчера те, а винаги са живи. Героинята дори дръзва да нарече вла¬детеля „глупец”, убедена, че той е този, който е сгрешил. В последвалите думи на Креон, благо¬родните му мотиви са забравени. На пре¬ден план излиза тираничното му желание за власт. Той намира поведението на пле¬менницата си за „неуместно за роба”, чий¬то живот е в ръцете му. Неспособен да проумее правотата на Антигона, царят сляпо следва огромното си желание за себедоказване, което е причина за паде¬нието на душата му. Достига до непрос¬тима жестокост. Дори родствената близост с девойката не го кара да размис¬ли и той я жертва за назидание на народа. Антигона приема достойно съдбата си и не пожелава да я сподели със сестра си, която иска да умре заедно с нея. Тя поема отговорността за делата си, удовлетво¬рена, че е последвала сърцето си. По трогателен начин Софокъл описва сцената, когато Антигона се прощава с живота. Тя за първи път разкрива нежната, женствена страна на своята душа. Страда за простички неща – за слънцето, което вижда за последен път, за родината и съгражданите си, за неосъществения брак. Девойката е при¬ела саможертвата, но тъгува за живота. Надарена с изключителна нравствена сила, дори по пътя към последното си жилище тя вярва, че е постъпила правил¬но, изпълнявайки моралния си дълг. Тра¬гично е, че такава възвишена личност е толкова самотна в своето величие. Няма го до нея любимия, не чува и одобрението на хора: „От непокорния си нрав загиваш днес” – така смята народът. Още никой не разбира изключителността на нейния подвиг. Трагичната смърт на героинята е всъщност нравствена победа над Кре¬он, олицетворяващ несправедливостта. Антигона остава в аналите на светов¬ната литература като образ символ, събрал в себе си всичките човешки до¬бродетели. Героинята на Софокъл е не¬повторима като личност, която притежава дързост и смелост, по женски чувствена и романтична. Майсторът на трагедията Софокъл е създал една вечна творба, непресъхващ извор на мъдрост за бъдещите поколения. В нея, освен ярък при¬мер за нравствено подражание, се вну¬шава и философското прозрение, че над държавническите правила стоят мо¬ралните, човешките закони.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

three × five =