Смирненски и бедните деца на града – есе

Христо Смирненски твори в началото на 20 век.Започва да пише на 16 години и на 25 умира. Направлението, в което твори той, е постсимволизъм, събиращ в себе си похвати от символизма и последвалото модерно течение на писане. Антон Страшимиров определя Смирненски като „слънчевото дете” на българската поезия. В началото на творческия си път той създава хумористични произведения, след това променя възгледите си в друга посока и на по-късен етап създава стихосбирката „Да бъде ден”(1922) и цикъла „Зимни вечери” от 1923, издаден след смъртта му. В своите произведения Христо Смирненски се стреми да се слее с масата хора, той е гласът на народа, чрез който става пряк наблюдател и състрадател в развитието на тяхното битие. По особен начин изразява своето състрадание и съпричастие в „Зимни вечери” , „Братчетата на Гаврош” , „Старият музикант” , дори и в „Цветарка”. Героите на тези тъжни картини сякаш оживявят пред очите му, той гледа на тях като на свои събратя по съдба. През всички тях е „прокарана” идеята за градската бедност, социалната мизерия и несретата на бедните деца на града, попаднали неволно на неподходящо място, в едно съвсем неподходящо време за изживявянето на предопределения, мрачен и гибелен живот. Смирненски се явява съучастник и наблюдател на социално онеправданите, жертвите на мрачните, студена и нечовешка градска действителност. Много ясно е представена такава картина на града в „Зимни вечери”: Като черна гробница и тая вечер пуст и мрачен е градът. Освен че е „пуст и мрачен”, градът е и „като черна гробница”. Нищо от посоченото не предполага, нито предопределя нормална, приветлива обстановка за качествен и пълноценен живот. В същото време обаче тази картина напълно ни предразполага и подготвя за историята на бедните деца на града. Под деца в тези стихотворения се разбира всички социални несретници независимо от възрастта им. Обстановката в едно семейство на такива хора е следната: Завърнал се в къщи-безхлебен, пиян пак –бащата ругай: своя живот непотребен , своята мъка безкрай. Бащатата се завръща „пак пиян; не носи храна; ругае своя живот непотрбен:и своята мъка безкрай”, защото той е от бедните деца на града ;онеправданият, жертвата, несретникът, тънещ в пиянство и безкрайна мъка, „носещ кръста” на беден, непотребен човек, изразяващ тъгата си по свой начин. А децата му: …пищят и се молят, А вънка, привела глава, Сред своята скръб и неволя Жена проридава едва. Цялото това семейство е малка частица от мащабната бедност, несгода и зла участ на величествения, но мрачен и пуст град, събиращ в себе си „хиляди души разбити”, пустеещи, страдащи, молещи се и надяващи се за избавление от тази гибелна и едновременно с това болезнена орис. Проблемът е общовалиден и в друго стихотворение на Смирненски-„Братчетата на Гаврош”.Там градът е „скован от злоба, шумен и разблуден”.А децата : Съдбата рано ги излъгала, Живота сграбчил ги отвред И ето ги:стоят на ъгъла С прихлупен до очи каскет. Това са малките гаврошовци, които са събратя по съдба с бедните деца на града от „Зимни вечери”.Те също носят нещастната, несправедлива и в този случай необратима орис на същински социални несретници, изживяващи ужаса на своето време, излъгани рано от съдбата.”Животът ги е сграбчил”, но те едва ли ще успеят да се освободят от този железен захват. „Старият музикант” също е от бедните деца на града, въпреки че е „приведен старец, теглещ полекичка лъка” , но не само на цигулката си, а сякаш този лък отъждествява преминаването на живота му и довежда до страшното очакване на смъртта, която „зад гърба му пристъпя… кървава и многоръка” и същевременно „тегли полекичка лъка”. „Цветарката” също е от социалните несретници, тя обаче се намира на мястокоето е абсолютно неблагоприятно за нея, защото „стройното й тяло, младостта й цветна”приковават”погледи отвред”. Тя е потенциална жертва на собствената си злочеста съдба. В тези стихотворения Христо Смирненски разкрива бедността като злочест символ на съдбата на своите герои; градът като място за изкупление на жертвите от бедността и съдбата като главен и съпътстващ винивник, носещ оправдание, негативизъм,песимистична нагласа, социална несрета и жестоката нетърпимост към този така злочест и неприветлив град. Място на разруха и печал.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

nineteen + two =