Смешното и тъжното в повестта „Шинел”

Повестта „Шинел” на Николай Василиевич Гогол разкрива образа на „малкия” човек в едно студено общество. Как неговият живот протича неусетно и как дори и нещо толкова просто като една дреха, може да го осмисли. Образът на главния герой в повестта Акакий Акакиевич е сложна смесица от трагизъм и комизъм. Структурата на образа предразполага читателя повече към състрадание отколкото към осмиване. Целта на автора е да покаже истинската страна на живота – суровата действителност, която ни заобикаля. Повестта започва с описание на начина, по който Акакий получава името си. Още от този момент съдбата започва да си играе с главния герой. Пореди невъзможността да се измисли друго име той е кръстен на баща си Акакий. Но нека разгледаме и фамилията му – Бащмачкин (обувка). Тя сякаш предопределя неговия социален статус – ниско долу в обществената йерархия. Комичен е и начинът, по който изглежда героят. Свел глава, слаб, свит, вглъбен в работата си, немислещ за забавления, облякъл своя изтънял шинел. Чрез този образ Гогол ни кара да се замислим за това как ние се отнасяме към хората от нашето обкръжение, притежаващи същите черти. Авторът разкривва трагизма в образа на Акакий Акакиевич по много начини. Като за начало финансовото положение на героя. Със своята скромна заплата на чиновник героят не може да си позволи много. Той живее със старата си хазяйка, лишавайки се от много удобства. След това идва отношението на другите към Акакий. Въпреки че, е на по – висока длъжност в канцеларията, неговите колеги, дори пазачите на входа, не му отдават никаква почит. Но той е вглъбен в работата си и не им обръща внимание. Нещо повече, те му се подиграват и го обиждат. Думите на Акакий „Оставете ме! Защо ме обиждате?” носят невероятен емоционален заряд и карат дори най – коравосърдечния човек да изпита съчувствие към него. Това са думи на една изстрадала душа, потъпквана от съдбата и хората. Душа нямаща стимул за живот. Но все пак тя го намира в един нов шинел. Поради факта, че старият шинел на героя прилича повече на халат отколкото на шинел, той стига до извода, че въпреки липсата на финанси, трябва да се сдобие с нов шинел. И така подлагайки се на много лишения, Акакий се сдобива с така желаната дреха. Това покачва неговото самочувсртвие и социалния му статус. Но трагисмът отново застига героя, когато шинелът бива токраднат. Това е кулминацията на трагичното чувство в творбата. След толкова лишения едничкия лъч светлина в душата на Акакий угасва. Трагизмът се подсилва и от жалките опити на героя да потърси помощ от „ Важното” лице и властите. И така обезсърчен и душевно празен Акакий умира сам с мисълта за отраднатия шинел. Въпреки че Гогол е предсталител на натурализма, в повестта нелипсват и романтически търсения. След смъртта си душата на Акакий неможе да почива в мир , затова обикаля и сваля шинелите от гърбовете на хората търсейки своя. Авторът като писател хуманист, не може да остави нещата така, затова възмездието идва когато духа на Акакий се среща с „Важното” лице и взима шинела му. Повестта „Шинел” носи невероятен емоционален заряд. Чрез нея Гогол ни кара да се вгледаме в себе си и да се замислим за отношенията си с другите. Чрез трагичната съдба на Акакий Акакиевич авторът ни показва, че най – важното в днешното общество е запазването на сърдечните човешки отношения, на душевните и морални цанностти, които ниправят хора.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

twelve + eight =