Словото като спасение – “Проглас към евангелието”

„Проглас към евангелието“ на Константин-Кирил Философ, е първата творба на славянската декламативна поезия. Сътворена е по повод създаването на славянската писменост от светите братя Кирил и Методий и превеждането на свещените книги на разбираем за славяните език. Неизвестният старобългарски поет дава лиричен израз на духовното съприкосновение с евангелскотослово на Бога в своя “Проглас към Евангелието”. Авторът създава силно емоционална творба, опирайки се на Библейските текстове и представлявайки убедителни доказателства за значимостта на Божието слово.Писателят се обръща към целия славянски род с призива да приемат със сърцата и душите си,да разберат и да повярват е Божията истина. Библейското слово отразява светлината на Христовата мисъл.Тя е спасение за духа на човешкия род,затова и Евангелието,прогласило светлината на Христовото Слово, е спасение-светлина за душата на новопокръстения Славянски Народ.Човекът търси „гласа” на Бога. Открива го в „поле” от светлина, материализирана в звука на библейските пророчески слова: “Както пророците са предрекли, Христос иде да събере народите, защото е светлина на целия този свят.” Символичното единство Христос –светлина се явява опозиция на езичеството-мрак и невежество.Преходът на народа към християнството е преход към знанието.Стремежът към светлината е стремеж към Бога. Затова онези,до които стигне Божието слово,ще „прогледнат”, с нови духовни очи ще видят света. Просветление може да им донесе само силата на писменото слово.За славяните то е единствен път към Бога: “…..Слепите ще прогледнат, глухите ще чуят буквеното слово да познаят Бога, както трябва.” В тази част на своето стихотворение Кирил отново се позовава на Библията: ”И в оня ден глухите ще чуят думи както се четат из книга,и очите на слепите ще прогледнат из мрака на тъмнината.” Словото засиява във вътрешния свят на човека и той намира пътя към себе си, но това е и път към Бога. Праведникът и грешникът откриват божия дар-слово в просветлените дълбини на човешкото си съзнание.То опрощава „безброя грехове” и благославя красотата на духа, „вслушал” се в „прогласената” светлина на човешкия ум. Мисълта „чува” „гласа” на Бога, а той „идва“ от човека, излива се като „светлина на целия свят” в словото, което „оглася” човешките души. Тоест, „гласът” на Бога е „глас” на мисълта. ”Огласеното” духовно битие на мисълта е словото. То е светлина и мрак, грях и святост.То е самият човек, но и „прогласена” среща между земно и божествено. Словото е в човека. То звучи в него, но умът-тъмен и сляп-не „чува” слетите, единни „гласове” на земно и божествено. Заслушан в „тъмнината” на човешката „сляпа” душа, творецът единствен чува сред всепоглъщащата тишина „звука” на прииждащата светлина. И той търси „гласа” на човешката мисъл със светлината на призивните слова: “Слушайте сега с целия си ум, ……..защото от бога дойде.” Пак в същата творба се появява и най-знаменитият метафоричен афонизъм на това време: Голи са без книги Всички народи…Повторението на думата „слушайте” отново съсредоточава вниманието към ключовото понятие „слово”. Повторното връщане към него цели засилване на внушението за огромната роля на Божието слово в живота на славяните. Чрез него те се откъсват от езичеството, укрепват душите и ума си, възвисяват духа си, променят живота си. Познанието ще ги изведе от мрака и ще им покаже „Божият рай”. Чрез буквите всеки от тях ще види „писания, духовния закон” и ще се спаси от духовна смърт, защото „безкнижната душа мъртва се явява у хората”.Словото е Островът на спасението, на съхранението ,на националното самосъзнание и националната култура. Векове по-късно това ще бъде оценено по достоинство от всички наши и чужди умове. „Проглас към евангелието” е творба, която възхвалява вярата, духа и писмеността. В нея ярко е проявена емоционалната съпричастност към свещената мисия на славянските първоучители. Творбата „прогласява” вярата на твореца, че „буквеното слово” е свято, че то е необходимо на всички хора, за да „прогонят” мрака в своите души.В началото бе Словото…И то ще бъде “во веки веков”!

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

14 − 8 =