СКРИТИЯТ СМИСЪЛ В “НИ ЛЪХ НЕ ДЪХВА НАД ПОЛЕНИ” И В “СЪН ЗА ЩАСТИЕ” НА ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ

“Ни лъх не дъхва над полени” изгражда статичен образ на една природна картина, придружена с чувство за бодрост и щастие. В стихосбирката “Сън за щастие” това изграждане на пластичен образ на битието е характерно за всички произведения, като целта е природната картина да създаде подсъзнателен паралел към чувство, към спомен, към нещо “невидимо”. Така основният похват в стихосбирката е иносказанието. То, от своя страна, изгражда образ на една нова, скрита реалност. Създадената по този начин картина на спокойствие в природата, на хармония и свежест, поражда ведри чувства в душата на читателя. Пластичното изображение на пътника, който вдишва “на лятно утро свежестта”, създава усет за спокойствие. Той мечтае за един “лек” житейски “път”, мечтае за съвършенство и щастие. Така статиката на описанието преминава в мисъл за едно спокойно бъдеще, един идеален свят. Но то е наречено “сън”, “охолна мечта”. А сънят според Романтизма пренася индивида в този идеален свят, който е по-съвършен от истинския. Така, като цяло, лирическата миниатюра разкрива оптимизма на младия човек, изпълнен с мечти за “лек” живот, който черпи сили от съвършенството на природата, от нейния “лъх”. А тя е хармонична, вечна, божествена и одухотворена. В стихосбирката “Сън за щастие” контекстуално се изгражда цялостен духовен образ на природата, свързан с човешката душевност. Природата поражда склонност към съзерцание, вдъхновение от съвършенството й, но и опит за самовглеждане с цел постигане на вътрешно съвършенство, на една висша духовност, на един нов вътрешен свят на мечти, на безсмъртие “в вечността”. По този начин “Ни лъх не дъхва над полени” изгражда цялостен смисъл на битието, който е в пряка връзка със смисъла на “Сън за щастие”. Тази стихосбирка изгражда значението на живота въобще, тя е негово духовно отражение с цел подреждане на ценностите във висш порядък и постигане на божествено извисяване. По тази логика миниатюрите в цикъла са хронологически подредени. “Ни лъх не дъхва над полени” символизира мечтаещия млад човек, готов да се впусне в дебрите на живота. Изобразена е красивата и несподелена (може би първа) среща с любовта в “Плакала е горчиво нощта”; показани са трудът и съвършената природа-майка в “Капчици дъждовни”; разкрита е душевната буря, която “На мрак край да тури”, мрак, породен от несгодите в “Безумний вихър на живота”. Така се изгражда душевно развитие, свързано с кулминацията при намирането на любимия, на съвършената “половинка” (“Во стаичката пръска аромат”); на хармонията в спящото езеро и сведените над него “белостволи буки”; оттам – и вътрешният мир, и постигането на съзерцание на света, на благодарност на човека, на орача към небето. Достига се до висша степен на осъзнаване на съществуването, на битието, представено от цикъла на живота и смъртта. “Докле е младост” сякаш е една равносметка за живота, с началните “златни блянове”, последвани от “несгоди”, “тъга”, и в крайна сметка – чрез мечтата, чрез един “сън за щастие”. Чрез духовното израстване човек достига до идеите на висшия разум, наречен Творец. Тердлиан казва: “Ако човек живее с вечното, той сам ще се увери в края на земното си житие, че е живял вечно.”

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

15 + six =