Символните полета в “Проглас към Евангелието”

„Проглас към Евангелието е едно църковно произведение. То принадлежи към извънкултовата декламационна поезия с много силно проявен религиозен характер. Авторът на това произведение все още не се знае. Засиленият религиозен характер в „Проглас къв Евангелието” води до засилената употреба на символи в него. Символите са много различни, но в това произведение проличават повече библейските. Началото на произведението започва с това, че: Христос иде да събере народите, Защото е светлина на целия тоя свят. Христос е представен като светлина. Най-често в библейските творби Бог се явява като светлина или птица. В много религиозни произведения, както и в Библията, слепите и глухите са наричани още деца на Бог. Те откриват само най-чистото и святото в живота и затова те са най-закриляни от Бог. В това произведение е дадена и представата за дуалистичното устройство на света – Дявол и Бог. Света се дели на горен и долен. Горният свят е дом на Бога, на праведните, а долният – на дявола, на грешните. Също така светът се дели на ляво и дясно. Лявото е грехът, неправедното, а дяснотое за тези, които са безгрешни и праведни. Трикратното повторение на „словото” засилва чувството, че словото е велико и твърдението, че ако опознаем словото, ще опознаем и Бог. Чрез споменаването на сетивата в евангелието творецът иска да покаже връзката между отделния човек и Бога. В творбата има и тематични ключове. Един от тях е този, че свети Павел казва на своите последователи, че трябва с малко думи да се изразяват много неща, за да могат всички да го разберат. Притчата за семето показва, че трябва да има добра почва, за да израсте нещо ново, нещо свято като словото, буквите, а също и вярата. Словото е оръжие срещу „противника на нашите души” – дявола, врага, лукавия. Чрез словото Христос се свързва с човека и го напътства в делата му и в борбата, войната с врага. В края на краищата всеки, опознал словото и вярата, участва във вечната война между дявола и Бога, докато не настъпи краят на света, когато Бог ще трябва да разпредели всички, които ще застанат отдясно и тези, които ще са отляво. Краят на „Проглас към Евангелието” е типичен за молитвите. Това още подсилва религиозния характер на творбата. В „Проглас към Евангелието” има много символи, които въздигат словото, вярата в Бог, както и самия него. Вярата се счита за всичко, което може да победи дявола и всички хора да застанат безгрешни от дясната страна на Бог.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

nine − two =