Себедоказването на човека в романа „Робинзон Крузо” на Даниел Дефо

Романът „Робинзон Крузо” е излязъл за първи път през 1719 година. Успехът бил неочаквано бърз и траен оттогава до ден днешен това е най-известния приключенски морски роман . Романът представлява нещо като преразказ на действителната история на моряка Александър Селкирк, който след пътешествие из Тихия океан и преживяно корабокрушение се спасил на един усамотен и пуст остров. Авторът изцяло е преработил историята и е прибавил множество реалистични подробности . Приключенията и разсъжденията на Робинзон представляват сборник за житейска мъдрост от времето, когато е живял авторът. Първоначално за успеха на книгата помогнала една издателска хитрост – на корицата не било изписано името на автора . Така хората си мислели ,че четат истинска история , разказана от моряк . Самият стил на автора подкрепял това разбиране . Себедоказването на човека е основната тема в романа „Робинзон Крузо”. Попаднал на самотен остров , далеч от цивилизацията героят се бори за оцеляването си . Той е разумен човек, който си прави точна сметка на възможностите ,времето и силите си. С неуморен труд се мъчи да подобри своето съществувание на безлюдния остров. Робинзон открива творческите си умения ,сътворявайки предмети нужни за пребиваването му. По този начин той съхранява човешкото у себе си и дори изживява нравствено пречистване. Неуморимото му трудолюбие би го направило почти наш съвременник, ако не беше стремежът му да забогатее на всяка цена. Но все пак той и авторът му са живели преди двеста и петдесет години. В първа глава на романа, чрез автобиографичен разказ в първо лице единствено число е постигнато по-силно внушение на повествованието. Заглавието на романа „Животът и необикновените, изумителни приключения на моряка Робинзон Крузо, родом от Йорк, прекарал двайсет и осем години на безлюден остров край бреговете на Америка, близо до устието на великата река Ориноко, след като претърпява корабокрушение, в което загива целият екипаж и единствено той остава жив, заедно с разказ за по-нататъшното му необикновено избавление от пирати, описани от самия него” , е резюме на сюжета му. Това придава по-голямо въздействие на романа върху читателя. Жаден за приключения, екзотика и силни усещания, Крузо не се вслушва в съветите на баща си. Героят тръгва да пътешества по море воден от приключенското си чувство, желаейки сам да набере опит и да се даже пред всички дори пред себе си. Готов да понесе всички трудности, които съдбата му е подготвила той най-неочаквано претърпява корабокрушение. Изолиран от цивилизацията, след цели двайсет и осем години, героят е спасен и се завръща в родината като нов човек. На „Острова на отчаянието” Робинзон Крузо се среща с истинските трудности. Той е изправен пред дилемата : да се примири, разчитайки единствено на божията милост , да бъде спасен или да се бори с несгодите и природата. При екстремните ситуации, в които е поставен героя намира у себе си неочаквани сили. По време на целия си престой на острова героя повтаря основните етапи в развитието на човешката цивилизация- лов, скотовъдство, занаяти, земеделие, колонизация. Благодарение на силната си мобилизация, спасените предмети от кораба и опита, който е получил от годините си прекарани в цивилизацията, Робинзон се установява спокойно на острова. Героят се научава да говори езика на природата, да води диалог с нея. Без да разполага с подходящи инструменти, корабокрушенецът съумява да използва природните дадености правейки си мебели, прегражда „пещерата си”, прави се вила. С течение на времето случайно хвърлените семена израстват в класове. Нужни са дълги опити и много труд за да успее, да си приготви собственоръчен хляб. Добил вече самочувствие в собствените си сили Робинзон започва да си изработва дрехи от кожата на животните. След време успява да си направи и лодка, с която желае да обиколи острова си по море. Благодарение на обстоятелствата Робинзон Крузо се превръща в един зрял, духовно извисен човек с калена душа и умения. Изоставен от цивилизацията на самотния остров, Крузо се самовъзпитава. Разбира грешките допуснати през живота си и преосмисля цялото се съществуване. Разкривайки красотата и богатството на природата , корабокрушенецът я сравнява с ежедневието на обикновения човек и разбира досегашната си заблуда, в която е живял. „…макар че на острова разполагах със свобода, все пак за мен той си беше затвор, и то в най-лошия смисъл на света. Сега обаче се научих да го възприемам в съвсем друг смисъл .”, чрез изживяното на острова Робинзон преоткрива себе си. Главна роля за настъпилата промяна в мисленето на корабокрушенеца има Библията. Това е книгата извела Робинзон от заблуждението му, отворена в един от критичните моменти на героя. Чрез Библията човекът осъществява връзка с Бога. Тя му вдъхва силна подкрепа и надежда за живот. Когато героят се разболява разгръща страниците на свещената книга и попада на ситуация подобна на неговата : „Призови ме в скръбта си, аз ще ти помогна и ти ще ме благословиш.” Четенето на Светото писание му довежда успокоение и радост. След всичките години прекарани сам, героят се сблъсква най-неочаквано с дивака Петкан. Робинзон го спасява от безмилостните ръце на канибалите и го взема при себе си. При срещата им туземецът говори на друг език, но Крузо му става учител като го научава да говори неговия език. Става и негов възпитател, като го отучва да яде човешко месо. Така с течение на времето двамата се привързват един към друг и стават неразделни приятели. След време Робинзон Крузо предава всичко което знае за смисъла на живота и за използването на природните богатства на своя другар. Живеейки сам корабокрушенецът преоткрива нравствената си същност. През всичките двайсет и осем години Робинзон доказва на себе си как със собствени сили и умения човек може да постигне много , да оцелее сам сред природата и да открие смисъла на живота. Романът на Даниел Дефо е представителна творба за Английското просвещение. Повествованието утвърждава вечните чов. норми. Робинзон Крузо потвърждава идеята, че в екстремни ситуации човек дава максимума от себе се за да оцелее. При препятствията, които му поднася съдбата Робинзон проявява мъжество, сила, разум, оптимизъм, изобретателност. Осланящ се на вярата и надеждата Крузо доказва себе си пред света. Така авантюристът с търговско предприемачески дух, много трудолюбие и упование в Бога създава цял един свой собствен свят.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

one × two =