Светът и човекът в трагедията на Уилям Шекспир „Хамлет”

С трагедията си „Хамлет” Уилям Шекспир полага основите на редица велики произведения. Безспорно обаче „Хамлет” е трагедията, която вълнува най-много хора по целия свят, защото в нея главният герой води една вечна борба – борбата между доброто и злото. „Хамлет” е един своеобразен свят, обитаван от различни характери – едни олицетворяват злото, други приятелството, срещат се и такива, които са символ на предателство и на любов. Хамлет е герой, който изпитва съмнения, несигурност, мудност в действията си, но в същото време и готовност за мъст и раздаване на правосъдие. Под маската си на луд той е неспособен да действа, но също така в неговите думи се чете много мъдрост, философски възгледи, които са изпреварили времето си. „Дания е затвор”, както казва самият Хамлет. Светът в него е разпокъсан и несигурен. Щастливото време при стария крал е свършило и сега в Дания витае зловещото чувство за предателство. В двореца Елсинор се разиграват сцени на лицемерие и заблуждение. Духът на стария крал, който витае наоколо, всява смут у хората и ги кара да се съмняват. Мълчанието на духа ги плаши още повече, защото в древността се е смятало, че призраците идват от отвъдното, за да кажат нещо. Този призрак обаче разговаря само със сина си, който единствен би могъл да го разбере и да отмъсти за жестокото предателство и убийство. Злото в Елсинор е навсякъде, но най-вече в лицето на Клавдий – брата-предател. Убивайки крал Хамлет, Клавдий разрушава не само кралското семейство, но и цяла Дания. Делото му е още по-жестоко, защото той убива Хамлет, докато спи – неспособен да се защити или да се изповяда, преди да отиде на небето. За убийството на крал Хамлет разбираме от разказа на духа му, за смъртта на Офелия разбираме също от разговора на героите, което не ни прави преки свидетели на самата смърт, а на реакцията на останалите герои: … О, Боже! Значи, се е удавила?… … Офелия, и тъй около тебе водата е премного и затуй ще спра сълзите си! Но, ах, не мога! Природата държи на своя навик, по-силен от срама! Ала когато тез сълзи секнат, ще съм изцедил от себе си жената… Единственото приятелство в Елсинор е между Хамлет и Хорацио. Хорацио остава докрай до своя приятел и го подкрепя в най-трудните моменти. Той единствен остава жив и е най-вече символ на искреност и вярност, нещо което е почти изчезнало от Дания. Самият Хорацио пръв разказва на Хамлет за духа на баща му. В предсмъртния час на Хамлет, Хорацио е пак до него, не го изоставя нито за миг. Той скърби и съжалява за смъртта на своя скъп приятел: … Какво сърце се пръсна! Лека нощ, мой нежни принце! Рой от белокрили да те приспи във вечния покой! Предателството и интригите са в основата на трагедията. Предателите са много, както Клавдий и Гертруда, така и Розенкранц и Гилденщерн. Клавдий е брат на стария крал, но това не му пречи да извърши един от най-големите грехове – братоубийството. Жаждата за власт надделява над общочовешките ценности и той убива собствения си брат. Извършва предателство, но като че ли това не е достатъчно. Клавдий се жени и за братовата си жена. От своя страна, Гертруда също предава съпруга си. Не са изминали и две месеца от смъртта на крал Хамлет, когато тя сваля черните дрехи и облича булчинска рокля. Младият Халет е разочарован от измяната на майка си, но не я презира и не й отмъщава. Приятелите-предатели Розенкранц и Гилденщерн играят ролята на посредници. Предишните верни другари на Хамел са се превърнали в негови врагове, които без милост и без свян позволяват и помагат на Клавдий да го изпрати на сигурна смърт. Хамлет обаче, под маската си на луд не е глупак. Той не вярна, че Розенкранц и Гилденщерн са искрени, защото искренността е откровенност на сърцето, която за жалост се среща у малцина. Когато обикновено ни се струва, че нещо е искрено, в действителност е тънко и скрито лицемерие. Лицемерието на Хамлетовите лъжеприятели е с цел спечелване на доверие, а именно доверието на крал Клавдий. Безспорно Хамлет е най-интересната личност в трагедията. Неговият трагизъм е в разрушаване на идеалите му, а в основата на тези идеали стоят доверието и вярата в човека, в човешката личност и нейното достойнство: … Човекът! Колко велико творение е той! Колко благороден е с разума си; колко безкрайно богат на способности, изрази, движения; колко изумително съвършен в действията си; колко подобен на бог! Върховна красота на света! Венец на всички живи твари! И какво е за мен тази квинтесенция на праха? Той не ме радва… И жените също, колкото и да се усмихват… Хамлет се съмнява непрекъснато, първо в правотата на думите на духа, по-късно и в цяла Дания. В едно обаче Хамлет е силно убеден – в желанието си да отмъсти на Клавдий за стореното зло. Мудността и съмнението обаче му пречат да действа. Той е обзет от меланхолия и не знае какво да прави. Колридж казва: „Прекаленият размисъл е убил у Хамлет способността да действа.” Хамлет е обзет и от дилемата да живее или да умре. Тази дилема най-ясно се вижда в известния монолог „Да бъдеш или да не бъдеш”. Хамлет е несигурен и не знае какво да стори. Но с реторичния си въпрос ”Дали е по-достойно да понасяш стрелите на свирепата Съдва, или обнажил меч да се опълчиш срещу море от мъки и в таз битка да ги зачеркнеш всички?” Хамлет доказва, че избира по-достойния път. Мотивър за лудостта на Хамлет е важен за трагедията. Хамлет се преструва на луд, за да може по този начин да изрече всичко онова, което иначе не би могъл да каже. Меланхолията му обаче се засилва до такава степен, че според някои критици Хамлет почти полудява наистина. Мишел Фуко казва: „Лудост е отказването от света, лудост е пълното предаване на неясната воля на Бога, лудост е търсенето, чийто предел не се знае”. И е вярно, Хамлет не спира да търси отговорите на своите въпроси. Делото му е изпълнено докрай – злото е наказано, но с цената на много други жертви. Философските възгледи на Хамлет са възвишени и изпреварили времето си. Като ренесансов герой Хамлет вярва в човека и когато вярванията му биват разрушени, тогава той също бива духовно унищожен. В предсмъртния си час Хамлет усеща, че е изпълнил делото си докрай. Той е сигурен, че злото е наказано и че Дания отново ще се превърне в една щастлива страна. Трагедията „Хамлет” вълнува хората от цял свят именно заради това, че всеки един от нас открива част от себе си в образа на Хамлет. Малко са хората, които са изпитали такава изпепеляваща любов като тази на Ромео и Жулиета, но почти всеки от нас се бори доброто да надвие злото и светът да се превърне в едно прекрасно място, такова, каквото и Хамлет е искал да бъде.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

2 + 18 =