Сблъсък между мечта и действителност в “Шинел”

В цикъла “Петербургски повести” , част от който е и повестта “Шинел”, оживява атмосферата на морския, огледалния на Европа Петербург с неговите тайни, с неговите герои и със сбълъка между мечта и действителност. Доказателство за това е образът на Акакий Акакиевич – беден чиновник, превърнал в цел на съществуването си придобиването на нов шинел, който още в първия ден му е откраднат. В повестта “Шинел” вниманието на Гогол е насочено към дълбоката обвързаност между човека и предмета. Не бихме могли да си представим Акакий Акакиевич без неговия шинел, без мисълта за този шинел. В този смисъл Гоголевият “малък човек” е овеществен, а шинелът му придобива такова значение в дребното и незабележимо съществуване на героя, че няма да сгрешим, ако кажем, че той е очовечен. За читателя шинелът е метонимия на цялото чиновническо съссловие, а за Акакий Акакиевич като представител на това съсловие той е знак за успех и благосъстояние, предмет, който предопределя тържеството и катастрофата в дребното му и незабележимо съществуване. Той служи с усърдие – преписва текстове, преписва ги машинално, често до него дори не достига съдържанието на преписваното, но затова пък прави това с обич, вживявайки се в еднообразните действия. За да внуши представа за този малък човек, авторът подчертава как един дребен за човека факт – открадването на шинела му, може да предопредели катастрофата му. Така Гогол показва до каква степен човек и предмет са свързани и как загубата на един предмет може да предопредели катастрофата. От голямата картина на света героят вижда само своето късче. И ако за нас то е незначително, за героя е напълно достатъчно. Краските около героя Гогол сгъстява до крайност и когато показва как героят приема обидите и често им отговаря с жалостивото “Оставете ме! Защо ме оскърбявате?” Образът на шинела придобива особено значение, той е знак за благосъстояние и успех, а обличането му означава и смяна на социалния статус. В повестта той е метонимия на чиновническото съсловие, тясно обвързано с предметите около себе си, носещо обща обреченост с тях. Ярък и показателен за образа на Акакий Акакиевич е финалът на повестта, в който се превръща в призрак, търсещ отмъщение. По този начин Гогол се вглежда в това как предметният свят се одухотворява, духовното се опредметява, животът клони към мъртвина и мъртвото се сдобива с живот. А в това е непредходното и общочовешкото , въплътеното в образа, на което се дължи безсмъртието на “Шинел” .

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

eighteen + eight =