РОМЕО И ЖУЛИЕТА – ХИМН НА ВЕЧНАТА ЛЮБОВ – Есе

През лятото прочетох в пресата, че при археологически разкопки край Мантуа в Северна Италия са открити скелети на мъж и жена в нежна прегръдка. Те са доказателство, че символите на любовта са реални, а не измислени герои на вечния Шекспир, съобщава агенция Ройтерс под голямо заглавие: „Ромео и Жулиета на 5000 г.”. По нататък от съобщението става ясно, че антрополози се опитват да установят по костите на скелетите на колко години са умрели и кога точно са погребани двамата влюбени, които медиите веднага нарекоха „древните Ромео и Жулиета”. Според една от хипотезите на археолозите мъжът е загинал от насилствена смърт, а след това жената се е самоубила, за да може нейната душа да придружи любимия й в отвъдния живот. Това е уникална находка, защото никога досега археолозите не са откривали скелети на прегърнати мъж и жена, коментира с възторг археоложката Елена Миноти, която ръководи разкопките край Мантуа, коментират световните медии. Всъщност едва ли е необходимо сензации от този род да поддържат вярата ни в съществуването на толкова силна и толкова всеотдайна любов, каквато са изпитвали героите на Шекспир. Защото всекидневието ни често ни представя подобни измерения на любовта, само че липсва гениалното шекспирово перо да ги опише. В предаването на bTV „Море от любов”, което признавам не гледам често, човек наистина може да се възхити от гледката, че Ромео и Жулиета са живи и днес.Това е предаване, което доказва, че любовта, при много силна воля и възпитание на чувствата, в един момент може да промени човек към добро, което в днешно време, си е също сензация. Хората обичат да виждат около себе си влюбени хора. Защото…Усещат онази топлина в сърцето си, която не може да се замени с нищо друго. Защото знаят, че има някой, който ги обича, който държи на тях. Защото, когато си личи, че за някого ти – Тя или Той – си звезда, която ако угасне – гасне и нечий живот, тогава като че ли живеят само за тази звезда… И аз съм изпитал подобни чувства. И в такива моменти ми се струва, че съществува любов – истинска, чиста и безпределна, като тази на веронските влюбени. В такива моменти дори мога да докажа с всяко туптене на сърцето ми, че то принадлежи само на един човек – човека до мен – и на никой друг. Мога да заключа вятъра, когато на Нея й е студено, да спра дъжда, когато Тя поиска. Мога да подредя дните на любимата, оцветявайки ги във всички цветове на дъгата, защото Тя е моята светлина. В такива моменти си мисля, че Ромео и Жулиета са живи и днес. Мисля си, че любовта им наистина е вечна и че това дава сили на влюбените да я търсят. И да не се отказват. А ако вече са я срещнали, но тя не е споделена – да се борят за нея. Да й дават всичко от себе, показвайки й, че тя е слънцето, благодарение на което съществуват.Да Я обсипват с нежност и топлина – такива, каквито винаги са искали да получат обратно. Но урокът на влюбените от Верона е и тежък, защото непрестанно ни напомня, че трябва да сме готови на саможертва за „другия”. И тази жертва не е задължително непременно да е физическа, както при вечните влюбени, тя трябва да е в душата и сърцето. Което е още по-тежко. Но при мисълта, че е за „другия”, с който всъщност сме един дух, не е страшно…

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

eighteen + twelve =