Романът „Граф Монте Кристо“

Организация на епизодите Това, което най-явно се очертава като многообразие, е множеството реализирани епизоди, които са организирани помежду си в сложна мрежа от отношения, т.е. има усложнена интрига. Все пак историята не е изложена хаотично, а е мотивирана от положената цел на основния герой. Така авторът като че дава инициативата на основния си герой да разгръща сюжетното развитие. Многообразието на епизодите представя един художествен свят, който е едновременно вълшебно нереален и реалистична посвоему “картина на света”, на Франция през един 25-годишен период. Богата галерия от герои Многообразието е видно и от широтата и пъстротата на всички герои, представени в романа: висши и дребни благородници, буржоа, банкери, юристи, републиканци, роялисти, бонапартисти, светски дами, журналисти, италиански бандити, актриси, моряци и контрабандисти, ориенталски принцеси, парижки дендита. С такова персонажно богатство може да се похвали само съвременникът на Дюма – Балзак. Голяма част от героите на Дюма са изобразени със средствата на поетиката на романтизма. Представени са различни етични системи, различни стратегии на културен опит, различни лица както на лъжата и завистта, така и на благородна честност и безвъзмездна помощ. Богатство от мотиви Романтическите и авантюрните мотиви също заиграват един карнавал на многообразието. Основната сюжетна схема “лишение – компенсация на лишението” се оказва удобна основа за интересно смесване и редуване на такива мотиви като “ограбеното щастие” (романтическа вариация на схемата “благополучие – неблагополучие – възстановено благополучие”), “престъпление и наказание”, “отмъщението/възмездието”, “неумолимата съдба”. Водеща роля на на действието и диалога Използвани са богатите възможности на действието и диалога, които най-успешно репрезентират персонажите. Речта е разнообразна, представени са различни културни нагласи и вкусове, начини на мислене и на общуване с другите (откритост и прикритост, ирония, алюзивност, скрити културни цитати). Много често действието се носи от линията на развитие на самия диалог и от динамиката на размяна на репликите между събеседващите Напрежението се поддържа и от многообразието на различните въплъщения (маски, роли) на основния персонаж. Защото, когато Едмон Дантес приема името на тайнствения граф, той всъщност се разпада на множество идентичности. В сюжетната линия тази дезинтеграция на личността на различни неистински “аз”-ове се реализира в линията на конспиративното прикриване и заговора. Дантес, освен в основната си роля на граф Монте Кристо, се появява като абат, английски лорд, представител на финансова къща, ориенталски велможа. Неговите различни идентификации се държат в единство и не се разлитат в окончателна дисперсия само благодарение на набелязаната цел на героя – възмездието. Когато героят приключва своята “реализация на съдбовността”, няма какво повече да го държи в единство и, при опит да се възвърне към рожденото си име, той не може да остане повече в пространството на своите врагове – Париж, “цивилизацията” не е пространството на моряка Едмон Дантес, неговото пространство са волните простори на морето неговата стихия е пътуването. Затова, отмъстил, Дантес се отправя на романтическо пътешествие. На читателите на „Граф Монте Кристо“ Дюма оставя спомена за многообразието от изживени емоции, напрежения, очаквания, страхове и радости от сполучливите разплитания на събитийните възли, спомен за един свят, който едновременно е тук, в “реалността” на Франция на XIX в и “оттатък” във “вечното сега” на приказното – един измислен и убедителен свят, където красотата, любовта и благородството тържествуват своя триумф.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

1 × 5 =