Робинзон Крузо и просвещенският модел за човешка личност

Епохата на Просвещението е преломна за развитието на човечеството. Родените през Ренесанса хуманни идеи излизат от затворения кръг на образованите интелектуалци, за да станат достояние на всички прослойки. Едва през осемнадесети век те намират своето широко приложение, като обосновават нови и могъщи теоретични движения, отра-анващи необходимостта от сериозни обществени реформи, които да осигурят човешкия просперитет. Това движение на мисли, идеи, социални проекти намира отражение и в литературата от XVIII век. Една ог показателните творби на тази епоха е романът на Даниел Дефо „Робинзон Крузо”. От момента на появяването си досега той пленява човешкото въображение със силата на човешкия дух. Освен като приключенско четиво произведението на английския писател може да се чете и като ярка манифестация на просвещенските идеи за личност и общество. Романът „Робинзон Крузо” обобщава в художествен текст опита на обществото да намери нови пространства за социалния просперитет на човека. На един необитаем остров поср&дством личната история на героя човечеството сякаш получава шанса да започне своята история на чисто, за да реализира основните просвещенски идеи за разумно общество, за живот, посветен на доброде-юлите, Чред образа на моряка Робинзон се утвърждава ролята нз труда като основно бпаго за човека и като средство за извисяване до Бога Територията на острова става необозрима територия на духа. в която действат нови понятия за добро и зло, ориентирани към неограничените възможности на разума и духа на свободната от социални ограничения личност. Човекът е видян като творец – той създава света такъв, какъвто го иска, дори променя себе си, воден от прозренията на просветителския морал и възпитание. Романът на Даниел Дефо разработва една доста популярна за времето си тема – приключенията и пътешествията на един моряк сред екзотични и мечтани като в сън непознати местенца нз планетата. Писателят сбаче преформупира акцента на творбата си – той се интересува не от приказните земи и чудновати ппемена, които среща неговият герой, а от самия него. За разчитането на авторови-те послания е важно да знаем за кого е предназначено произведението Това не са образованите и изискани аристократи, които четат мъдрия Аристотел, а са непретенциозните английски буржоа, едва-що усетили чувството за свобода и силата на материалния просперитет, излязъл изпод труда на ръцете им Ето защо в романа плвнгаа не измислицата за райския острой и чудното спасение спед страшно корабокрушение, а успехът на героя във всяко негово действие – от най-простата направа на плет до опитомяване на животните и човека. Романът е построен като изповед на РоВинзон Крузо и още в началото героят признава своята склонност към приключенията н нетърпимостта си към скучния живот на буржоа, какъвто води неговият баща. Но тоеа признание прозвучава като провокация към съдбата на. младия мъж – когато остава сам на безлюдния остров и има време да разсъждава върху постъпките си. той преценява младежките си пориви като безразсъдни. Става така, че по стечение на обстоятелствата Робинзон Крузо трябва да прекара почти три десетилетия (т.е. целия си активен съзнателен живот) на един скучен остров, борейки се за своето оцеляване. Б неговия живот тук няма приключения, няма разнообразие, а изненадите може да струват сигурността или здравето на героя. Следователно, бягайки от безинтересния живот на своето съсловие в Англия, той изживява времето си тъкмо като долови и целеустре-мен, ангажиран докрай в най-дребните неща от бита си човек. В съдбата на главния герой на романа се сблъскват две разбирания за значимостта на човека: изключителното и обикновеното. Онзи, който е с неспокоен дух и непрестанно търси богатство и авантюри, бива отведен до самота, еднообразие и вдълбочаване в свое си, но чрез труда достига до нова, просоещенска представа за хармонията между човека, природата и обществото. Останал беззащитен пред могъществото на майката природа, героят постепенно се отърсва от суетата и клишетата на своето поведение и на своето общество – тук парите са ненужни, социалните предписания са съвършено измислени и безполезни пред истинските изпитания пред силите на природата. Жизнено важни се оказват дреболии, на които обикновено не се обръща никакво внимание – ножче, игла, чадър. Нещо повече, в недрата на цивилизацията човек губи своята чувствителност към тези неща, оплетен в суетните условности и фалша на обществото. Затова с много усилия и временни неуспехи героят се връща при изворите на човечеството, за да извърви сам пъти от първобитното земеделие до занаятите и политическото устройство. Знакови ей нещата, които героят спасява от кораба, защото в тях се чете признанието на Просвещението за стойностните постижения в хилядолетната история на човека: случайно оцелелите житни семенца (далеч по-ценни от банкнотите), сечивата. Библията С тях Робинзон не само оцелява, но и превръща непознатия остров в своя земя, а спасения дивак – в неразделна част ог своето съвършено общество. В това общество човекът разчита сам на себе сиг на своите сили и разум, с помощта на които може да се пребори с всяка трудност. Разбира се, на Робинзон не му е лесно – излиза, че направата на една лула е трудна и изтощителна работа, но затова пък носи на героя истинско удовлетворение. Тук тай разбира, че истинската стойност на човешкия живот не е в грандиозните планове, а в простичките неща, в труда и удоволствието от него, в търпението и в мъдростта на делника. Животът на острова му носи радост, защото е изпитал удовлетворението на сътвореното – той сам е моделирал и изградил всичко около себе си – от битовите принадлежности, с които си служи, до примитивната система за отчитане на времето. Преодолял страха от самотата и слабостите си, героят се превръща в една проекция на разумното отношение към света и се&е си. У Дефо човешкият разум е градивна сила срещу враждебния, неадекватен свят, противопоставящ човека на обществото и природата. Просвещенският модел и философската идея за разума изисква човек да подложи на критичен анализ цялото си видимо бити© и да намери същинските му основания в се&е си, в своите възможности и воля, в своя морал и практическа деятелност. Ето защо романът представя СЙОЯ герой основно в действие – час по час, ден по ден, стъпка по стъпка в облагородяването на дивото пространство. Робинзоч рядко разсъждава, защото неговата сила не е във философстването, а в действието. Дори неизбежните разговори с Бога, когото той признава, че е открил едва тук, на безлюдния остров, са прагматичните основания на един нов морал, основан на човешката активност. Не Бог трябва да помогне на човека, а той сам да си помогне; не Бог може да избави човека от злото, а човекът сам трябна да различи злото и да опази доброто. По този начин самият човек е въздигнат до Бога, признати са му неговите творчески сили, защото той сам създава и усъвършенства света, в който живее. Така историята на Робинзон Крузо може да се чете и като версия на библейската история за сътворението на света, но този път без чудесата на божественото сътворение» а със силата и енергията на личността и с неукротимия дух за развитие и постижения. Представата на Дефо за човек, въплътена в Образа на Робинзон Крузо, намира интересна визия е неговото отношение към Петкан. Появата на дивака и включването му а повествованието като че ли нарушава величествената самота на помъдре-лия човек. Но този образ се оказва необходим, за да се изтъкнат някои опори на просвещенския човек. Очевидно е, ме е търсено различието в степента на цивилизованост на човека Петкан е първичен, той се страхува от природата и стихиите като едно неизкушено от науката съзнание. Обратно, Робинзон Крузо познава явленията в природата и не се страхува от тчх, а ги побеждава и това е част от неговото щколувано във вековното научно познание съзнание За Петкан злото е в природата, за Робинзон Крузо доброто и злото са категории на морала. Тази представа се приписва индиректно на просвещенската идея за човешкия разум като най-градивната и безспорна сила в подредбата из света. На Петкан е отредена ролята да бъде слуга на своя господар, но Дефо приема това за естествено, а не за парадокс, защото е съвършеното според него общество всеки има онова място, което съответства на неговата пригодност и принос в развитието му. Образът на Робинзон Крузо е една вариация на естествения човек, завърнал се в лоното на природата, за да изгради свое си, света и обществото съобразно идеала на Просвещението. Той представя художествено осмисляне на труда и човешкия опит, на индивидуалното всекидневие и лична отговорност към собствената съдба.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

sixteen − one =