„Робинзон Крузо“

По традиция за романа „Робинзон Крузо“ на Даниел Дефо се мисли като за приключенско четиво, в което са вградени идеите на Просвещението. Проследявайки стъпка по стъпка едноименния герой в усилията му да изгради на необитаемия остров свой свят – едновременно еднакъв и различен от този, в който е живял преди фаталното корабокрушение, авторът извежда на преден план идеята за човека като разумно същество, способно да променя активно личното и социалното си битие. Философията на Просвещението поставя на първо място човека, търсещ истината във всички области на познанието. Просвещенците вярват в човешките възможности и смятат, че човек може да бъде щастлив чрез моралното усъвършенстване, чрез научния прогрес и реформа в обществените институции. В центъра на тази философия е човешкото достойнство, правото на щастие и свобода, както и култът към човешкия разум. Сам „пламенен последовател на свободата и протестантските интереси“, Даниел Дефо създава един динамичен и деен персонаж. Неопитният и неуверен в началото Робинзон постепенно става знаещ, можещ и удовлетворен от себе си човек, чиито учители са „природата, опитът и размислите“. Разумните му постъпки водят до неговото оцеляване. Като всеки млад човек от Просвещенската епоха с вкус към предизвикателствата, Робинзон е завладян от копнеж да пътешества, да опознае света и да преуспее. Нищо и никой не е в състояние да го отклони от това „безразсъдно желание“. Отегчен от скуката и еднообразието, той избира да последва мечтите си и да намери свободата, дори ако трябва да престъпи „родителските заръки“. Пътят отвежда жадния за приключения младеж на пустинен остров. Корабът, на който той пътува, е разбит, а от другарите му никой не е останал жив. Първоначално всичко плаши Робинзон и го държи в напрежение. Не е сигурен дали изобщо ще оцелее до сутринта. Инстинктът му за живот обаче го „вдига на крака“, ориентира го да свърши всичко от първа необходимост. Никакви следи не загатват за цивилизованост на острова. И така той получава своя шанс да сътвори свят, различен от този, в който е живял. Неведнъж е подчертавано, че Робинзон в общи линии повтаря историята на човешката материална култура, уповавайки се на разума, опита и природата. Но неговото истинско величие се състои преди всичко в способността му да преобразява и да хармонизира своя вътрешен свят. Осъзнат като емблема на човешкото, решителното, борбеното, Робинзон е доказателство за смисъла на вярата в духа и предприемчивостта. Той не само оцелява, той се себедоказва, той демонстрира волята си да не загине безследно в този свят на изолацията. Спасително за самотника е отдаването на проблемите на ежедневието, които по своята същност са проблеми на оцеляването чрез разума. Поведението му е мотивирано от факта, че воюва сам за себе си, за човека у себе си, а това е достойно. Човекът независимо от обстоятелствата във времето и пространството на самотата остава човек. Пътят към познанието и към доброто и злото – уверява авторът, е дълъг и труден, но той неотменно води към духовно „порастване“, към познание, към самоусъвършенстване

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

9 − 6 =