Ренесансовият свят в “Декамерон”

Сборникът “Декамерон” на Джовани Бокачо е първото ренесансово произведение, което поставя началото на новата европейска проза, утвърждавайки човека като мярка на всички неща. Новият хуманистичен светоглед е пресъздаден чрез изображението на живота в неговата пълнота, пъстрота и многообразие. Осъзнал ценността на земното си битие, човекът в “Декамерон” е освободен, активен, устремен към щастието си. “Декамерон” събира в художествен фокус земните страсти, човешките качества и пороци. Творбата е своеобразно огледало на реалния живот с всичките му несъвършенства и достойнства. Тя се вглежда в човешката същност, като представя не само качества като смелостта, доблестта и верността, но и жаждата на грешната плът за земни наслади. Движещи сили в историите, разказвани в сборника, са човешките страсти и копнежите, омаята на плътската наслада, желанието за пълнокръвно земно съществуване. Любовта в най-голяма степен представя ренесансовия човек като различен от средновековния. Бокачовите съвременници не изповядват християнския аскетизъм, не само не се срамуват от желанията на плътта си, но и ги уважават, смятат ги за естествени и са убедени, че когато не вредят на другите и се удовлетворяват с мярка, те не са грях: “О, скъпо любимо сърце, аз изпълних всичките си задължения към теб, сега не ми остава нищо друго, освен да доведа при теб моята душа, за да бъде заедно с твоята.” “Любовта се оказа по-силна” дори от клетвата на духовниците. Дори те изживяват плътски наслади. В осмата новела от третия ден е разказана историята на един абат с “най свято поведение във всичко, само не по отношение на жените”. Въпреки това, дори и неговото поведение не е строго съдено. През ренесанса хората отхвърлят много от ограниченията на традиционния патриархален морал и за невъзможната връзка преди брака, и за границите на условната съпружеска вярност. Обществените закони вече не са така безпощадни към прелюбодеянието: “Щом съпругът винаги е могъл да взима от мен всичко, от което се е нуждаел и което е харесвал, какво е трябвало да правя аз с онова, дето ми оставаше в излишък?… Нима не съм постъпила добре, като, вместо да го изгубя на вятъра или да го оставя да се развали, взех, че го дадох на тоя благороден човек, който при това ме обича повече и от себе си?” Ренесансовият човек в “Декамерон” проявява своята борбеност. Той има право на избор, има право на свобода в чувствата си и ги отстоява докрай. В персонажите на творбата за първи път се долавя гордостта на свободната личност, готова на всичко, за да защити човешкото си достойнство – нравствена категория, издигната на пиедестал според философията на ренесанса.. Изборът на Бокачовият съвременник е неограничен, чрез него той се формира като личност и сам определя своята същност: “Ние не те създадохме нито небесно, нито земно същество, нито смъртен, нито безсмъртен, за да можеш да бъдеш господар на себе си и притежавайки честта и грижата сам да моделираш собственото битие и да си избереш формата, която би предпочел.” Човекът е видян като сложно същество, което не се развива еднолинейно и последователно и може да извършва редица малки прегрешения и дори непозволени, но естествени неща, което не го прави неморален. Като истински хуманист Бокачо описва ренесансовия човек като носител на любов, разум, борбеност, но без да го лишава от правдоподобност, без да го канонизира. В много случаи личността отхвърля вековните предубеждения и ограниченията, а в много случаи забравя дори страхопочитанието към Бога: “Ама че човек! Ни старост, ни болест, ни страхът от близката смърт и от божия съд – нищо не може да го отклони от лошия път.” На преден план излиза човекът и неговите потребности, а човешките закони придобиват по-голяма тежест от божиите. Човекът в “Декамерон” заема централно място в света, създаден от автора, и самият свят се осъзнава в своята трагичност и величие. “Декамерон” на Джовани Бокачо е реалистична картина на ренесансовия живот и общество, на разкрепостения от средновековните норми човек. Осъзнавайки собствената си ценност и тази на живота, устремени към пълнота на земното си битие и водени от най-значимото – любовта, хората сами коват съдбата си, рискуват, борят се и постигат щастието си. С безспорния си талант Бокачо превръща тези 100 новели в безсмъртно произведение, което се чете с удоволствие и интерес и до днес.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

sixteen + seven =