Ренесансовата концепция за любовта и човека, според ”Ромео и Жулиета” на Шекспир

Животът е като сезоните- променя се, претърпява различни метаморфози.. И да, с времето наистина всичко се променя-хората,външността им, убежденията им, възгледите им.. Но много автори ни показват, че едно нещо остава вечно- любовта. Винаги ще има любов по света и това е един неоспорим факт. Един от тези автори е актуалният и днес Шекспир, който в произведението си ‘’Ромео и Жулиета’’ ни описва любовта на двама млади, носители на чертите на ренесансовия човек. В тази творба ние виждаме новата концепция за любовта и човека- нуждаещи се от нежност и най-вече свобода.. Шекспир ни описва любовта като нещо безконечно, защото тя не свършва със смъртта, напротив- чрез нея постига триумф над низшите човешки пороци като омраза, завист, гордост..За двамата главни герои имено любовта е гланата движеща сила след първата им среща..Те осъзнават, че без любовта живота им няма смисъл, че до сега са водили едно напразно съществуване, контролирано от родителите им. Родителите и двамата млади се явяват метафорични образи на Средновековието и Ренесанса. Старите са носители на средновековните убеждения, които заповядват спазване на църковните канони, а младите протестират срещу това.За тях по-важен е човекът като цяло със своите недостатъци и предимства, със своите чувства и терзания, със своята невинност и своите пороци. Шекспир нарочно намаля възрастта им до 16 (Ромео) и 14 (Жулиета).Той се нуждае от двама искрени младежи с неутолима жажда за живот и приключения. За това и те бързат да живеят и водят толкова пламенна любов, чийто пламък, дори и времеви далеч от нас изгаря едни от най-дълбоките кътчета на душата ни. Даже и им завиждаме.. Та кой не би искал да живее тъй динамично в едни тъй задушаващи времена като преходът Средновековие-Ренесанс..? Но за този живот е нужна най-вече свобода. Свобода да избереш партньора си и да кажеш на роднините си кой е той.. Свобода да се срещаш с него и да го обича по свой си начин.Свободата- това е шансът на избор.. А имено от товасе нуждае най-много и ренесансовата личност- пт свобода да изразява себе си.. За това и тази поема е вечна.. За това човечеството все още помни онези двама влюбени от Верона.. Защото те ни показват какво е това свобода, какво е това човек и най-вече- какво е любовта.. Нещо, за което си струва да умреш…

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

20 − 11 =